Кариерно развитие и стрес – кога да се огледаме и намалим темпото

По-високо, по-далеко, повече, още и още и още – това са мотивите на съвременната цивилизация. Кариерата ги обслужва. Тя е роля и статус, положение сред другите, повече власт и пари, престиж даже в собствените си очи. За много хора това става единствен мотив. Моя пациентка, много амбициозна, млада жена сподели, че с приятеля й се срещали по график, според натовареността на служебните им пренатоварени графици. По-късно се учудваше как е живяла, но истината е, че докато живееш дълбоките си убеждения нямаш идея какво ти носят. Просто ги живееш с всичките им плюсове и минуси. Докато човек е млад, доказването му в света е приоритет. С възрастта се появяват симптоми на пренатоварване, като усещане за стрес, тревожност, проблеми с кръвното налягане, влошаване на съня, влошаване на взаимоотношенията у дома. Да, последният белег може да е признак за претоварване, защото тогава човек може да реагира „служебно“ със семейството си, даже остро и така неадаптивно в среда, която изисква меки и топли отношения. Симптомите, дискомфорта, белезите на стрес са сигурен показател изискващ проверка на реалностите.

Много е важно да изследваме симптомите си не само в медицински аспект, а да проверим какво ни казват в житейския. Ние, хората от настоящата цивилизация сме развили отношението, че щом има симптом това е болест, а тя изисква лечение. Следват прегледи, изследвания и лекарства. Нямаме нагласата да се огледаме как живеем, как се чувстваме на работното си място, какви са нашите отношения и поведения и как те се отразяват на качеството на живота ни. Смисълът на това е да вземем мерки за промени. Не че не знаем повечето външни за нас проблеми и едва ли имаме идея как нашите собствени отношения и поведения генерират света, в който живеем. Истината е, че не желаем да си проверим реалността, а да продължим да се борим със симптома само като с болест, поради нежеланието ни да правим промени в нагласите си и начина на живот. Свикнали сме да живеем с някакви обстоятелства и начин, и стахът от промяна е по-голям от желанието да живеем добре. Искаме, но не ни „стиска“. Това е една от големите истини, които ще ни се наложи да проумеем, за да живеем добре.

И естествено добрата кариера ни „изкачва нагоре над другите“. Спомням си за „Приказка за стълбата“ на Смирненски. Веднъж качил се някой, той спира да иска даже да погледне истината. Така симптомът е най-верния показател, че има нещо грешно в начина ни на живот и въобще в отношението ни към живота, и себе си. Симптома ни „сваля на земята“ в реалностите на живота и ни изправя пред истината. Ще направя и още едно сравение, което може да не се понрави на хора амбициозни, но кариерата и успеха за мнозина са „наркотик“. Няма ли ги, те изпадат в паника и ги търсят отчаяно и безогледно. Много хора забравят, че не са на работа постоянно и че успехът в здравото му измерение не е на всяка цена, и може да донесе здраво удоволствие само когато е приземен в реалността на нормалните, топли човешки отношения. Така твърдя, че границата между здравите и невротичните мотивации и резултати е много фина и за мнозина незабелижима. Лесно я преминаваме и се изгубваме оттатък всичко здраво.

И често не става въпрос просто за намаляване на работно темпо. То увлича, като „летвата“ показваща успех се качва. Намаляване на темпото често се оказва временна мярка, после невротичните нагласи се връщат и отново сме в стреса на високите ритми и напреженията. Появят ли се белези на дистрес и симптоми е желателно внимателно да преоценим доста отношения и поведения, за да продължим стъпили на здрава основа. Така считам, че сериозното отношение към себе си, здравето си и живота е желателно да се изберат за важния референт на случващото се, а не временни решения. Те винаги са компромисни. И да не забравяме, че с възрастта способностите на тяло и психика за компенсация намаляват способността за поемане на натоварвания, а кариерния ритъм е „нагоре“. Двете динамики си противоречат. Нужен е здрав разум и решение кое е важното, с последващо преосмисляне на стойностите за съотнасяне: какво, колко, къде, докога, за какво, достатъчно, радост, удоволстнвие, нужди. Намирам приземеността към реалността за добрия подход към живота.

Може да харесате още...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *