Как ни преследват лошите спомени от детството. За детските ни травми
Рубрика ЗА ДЕЦАТА НИ
Всеки е бил дете, а детската психика е особена. Тя е много силно впечатлителна, силно емоционална, крехка и нещо много важно, тя е с ниска степен на критичност, тъй като все още няма психичната зрялост на формирана личност. Никой не знае какво става в детския ум и душа. Там бушуват бури, при това нерядко в крайностите. Детето или се забавлява, радва се и е щастливо, или лесно се фрустрира, бива наранено и страда, при това от неща и случки, които зряла личност би подминала с усмивка или пренебрежение. За детето всичко е ново и така голямо, защото то е малко и се учи да живее. То не познава живота. Изследва го чрез играта и общуването с възрастните, и връстниците си, и така трупа житейски опит, и критичност. За това е нужно време, защото е процес. Какво се случва с негативните събития в живота на детето?
Детето учи както от позитивния, така и от негативния опит. И учим когато силата на въздействието е под определен праг. Надпрагови за поносимостта на детето негативни въздействия имат травматична стойност. Даже силно позитивни събития то може безкритично да оцени като застрашаващи именно поради незрялостта на психиката си. Така например раждането на следващо дете в семейството е празник за всички, но за първото дете може да е застрашително. То няма да е център на внимание и вероятно няма да бъде обичано. Така изкривено може да прозвучи събитието в уплашената детска душа, не че е истина, но незрялата психика има особеността на фантазира и изживява реалистично страховете си наживо. И това е само пример за погрешно възприятие с травмиращ ефект. Той дава идея за вариант на детска травма, при това по повод прекрасно събитие – раждането на нов живот.
Какво се случва обаче с негативните въздействия върху детето? Скандали в семейството, нежелана бременност, силно негативни отношения между майката и бащата, травматични събития, в които бременната жена е въвлечена, насилие, изоставяне на детето за отглеждане от други хора, пък било и роднини и много други. Какви ли не травмиращи случаи съм срещал в практиката си. Много е важно да знаем, че силно впечатлителната детската психика запаметява всичко. Споменната база не запазва всички детайли от случката и в нея няма „записи“ на разбиране защо са се случили нещата. Има запис на събитието и личното травматично преживяване на детето, при това този емоционален спомен се преживява като да е днес. Подсъзнанието не прави разлика между минало, настояще и бъдеще. То изживява тук и сега травматичното събитие със същата сила като в миналото. Това е спомен, но много силно негативно натоварен спомен, тъй като носи личното възприятие на детето от момента на травмата. Така нашето минало е с нас тук и сега, но потиснато от горни пластове на психиката.
Позитивните спомени са основа за изграждането на позитивни и конструктивни личности. Негативните(травматични) спомени генерират нашата психична и често, и соматичната патология. Всички имаме минало и всички имаме психични травми. Осъзнатата и отработена травма е ресурс в личната психична еволюция на индивида, и се явява нужен стимул в развитието му, но по един болезнен начин. Неотработаната психотерапивтично детска, психична травма се явява пагогенен стимул, разболява индивида и лично аз считам, огромен процент от заболяванията психични и соматични се дължат на този точно споменен феномен. Да не забравяме, че травмата е несъзнавана, намира се в душата(нашия сетивно-чувствен Аз) и носи силно негативен емоционален заряд, който именно притежава силата и способността на разболява.
Да бъдем травмирани е наша съдба, както и да травмираме. Осъзнатостта ни за тези психични феномени би намалило този психичния травматизъм и би намалило сериозно патологията. Намирам образованието на хората по тези теми за много важно, както и нуждата то да започне още от училищните години, когато се формират младите хора като личности. Нужно е изграждане на сериозна отговорност на база осъзнатост и разбиране за грижата към децата, както и за взаимоотношенията между хората въобще. Ние в нашето общество лекуваме болести, които самите създаваме поради незнание, но основно поради нехайство. Това е безотговорност на социално ниво и именно поради това е с особено значима стойност, подобно на оръжие за масово поразяване.
