За какво са сигнали агресията и лошото поведение в училище

Рубрика ЗА ДЕЦАТА НИ

В последните десетилетия се забелязва увеличаване на агресивните поведения сред децата. Не че преди това ги е нямало, но като че ли вече е стандарт присъствието му в училищата. Работейки с младежи между 14 и 16 години ми прави впечатление, че заради „булинг“, както напоследък е на мода да се нарича агресивността, родителите им са ги местили от поне едно училище в друго, като коментарът на юношите е: „там е същото“. Да, тормозени са предимно по-кротки и добре възпитани даца, защото садистичното поведение(нездравата агресивност при която се навлиза грубо в чуждото лично пространство) търси поле на изява. Разбира се такова ще намери в лицето на свити и притеснителни деца с потисната, мазохистичен тип агресивност, деца възпитани и/или предимно интелектуален тип, ненаучени да се защитават.

Да, научихме, че живеем в законов тип общество и чувството за защитеност в него се счита достатъчна от някои родители. Те поощряват децата си само в учене, но не и в спорт и други състезателни или телесни занимания, където те биха развили и способности за физическо присъствие и справяне със света. Компютърните светове помогнаха на процеса на „обезтелесяване“ на хората, като децата там общуват виртуално. В тях физическият контакт липсва. Този факт значително засилва неспособността на индивида да усеща и поставя граници в общуването си. В тях когнитивния предимно контакт не развива усещанията, които са феномени на тялото(чувство, сетивност, интуиция). Общуването в тях остава ограничено до правила, но не и до усещане за собствени граници и способност за очертаването им.

Факт е, че деца от семейства с нездрав семеен „климат“ са с агресивно-доминиращи поведения. С такива поведения са и деца от семейства, в които са възпитани, че могат да си правят всичко каквото искат, без ограничения. Нарцистичните  и агресивни тенденции в обществото раждат насилие и сред децата, които копират нездравите поведения и отношения не само от родителите си. Включете телевизора и вижте какъв е процента на филми с насилие – военни, криминални, фантастики с насилие и убийства, гангстерски, ужаси, и всякакви филми показващи нездрави поведения и отношения. Да не говорим за компютърните игри, в които се „стреля и убива“, само и само да си силния, победилия. Какво възпитават тези занимания на децата ни?

Важно е да знаем, че основният механизъм за несъзнателно заучаване на модели е чрез примера, а моделите от телевизора, рекламите, филмите и игрите са въздействащи модели, те са пример. Имам предвид, че може да си ги видял „на екрана“, но после с ниска критичност или безкритично ги прилагаш в живота си към близки, съседи, съученици, на улицата. Щом нещо е позволено някъде, значи е позволено навсякъде или поне в повечето места и ситуации. Така звучи всеки поведенчески модел в една психика с ниска критичност.

Онова, което виждаме него правим. То не е въпрос на осъзнатост, а въпрос на един вид копиране на модела и проявяването му в света, често едно към едно. Просто конкретиката на ситуациите е различна. След примера се появява заучаването чрез опита, но този модел на заучаване изисква осъзнатост. Проблемът е, че децата нямат нужното ниво на осъзнатост и критичност за границите на здравите и болните поведения. Те копират. За съжаление възрастните и обществото като цяло не реагират достатъчно категорично на болните отношения и поведения. Важно е да разберем, че толерирането на нездравите поведения и отношения ги узаконява негласно.

Даже често забелязвам, че нарцистични родители подкрепят децата си в техните агресивно-нарцистични поведения. Даже ще кажа абсолютно отговорно, че подобен тип родители учат децата си да са като тях агресивни и успешни, с което ги разболяват, лишавайки ги от здрави човешки поведения и отношения. Да си успешен на всяка цена не означава, че имаш здрави социални модели и способност да се свързваш, а че си способен да оцеляваш първично – сам. Означава че си годен да оцеляваш в джунглата, но не че си годен да живееш в общество, което е по-висшият начин на съществуване. Така родители прехвърлят на децата си нарцистичната си невроза и те ще я предадат на техните деца.

При всички положения проблемът не е само междуличностен – между децата или на учителите, които се опитват да се грижат за нормална учебна среда. Проблемът е на цялото общество. Впечатлява ме факта, че обществото  ни няма „имунна система“ срещу тези вредни тенденции. В детски градини и училища учители и психолози се опитват да се справят със ситуацията на агресивност, но това е обречено на неуспех, ако цялото общество не ги подкрепи при това с коректно разбиране и на всички нива. Не може да се справим с агресията само с отхвърляне и само в училищата, когато тя е навсякъде – по телевизора, във филмите, видеоигрите, семействата. Даже в шоупрограмите има много агресивност. Вижте поведенията на някои водещи!

Тя е и на улиците. Вижте грозните, объркани графити по сградите, агресивно доминиращи красотата на сградите, като ги замърсяват с грозотата си! Не коментирам красивите художествени графити, които ме възхищават с идеите и артистизма си. Агресията е грозна, арогантна, безотговорна. Социалните проблеми не се решават с единични усилия, а с колективни усилия на всички нива, на които се ражда проблема. Така агресията при децата сочи проблеми не само в семействата, но и в обществото. Децата просто ги отразяват и така сочат проблемите, даже неспособността на обществото да се защити.

Може да харесате още...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *