Внимание! Агресия при деца

Рубрика ЗА ДЕЦАТА НИ
Децата отразяват проблемите при възрастните в семействата, в които живеят. Така са и чудесен показател и за тенденциите в обществото. С детската агресивност като феномен се сблъскват директно съучениците на агресивните деца, както и косвено техните родители, а също и учителите. Родителите на самите агресивни деца са учудени и в последствие притеснени или по-често, като че ли този факт идва към тях, отминавайки ги без особен интерес или разбиране. Те често искат да избегнат да видят факта, че проблемите на децата им идват от тях самите, а ако го разбират, то не могат и не знаят как да се справят. При всички положения се въртят в омагьосан кръг, който като да няма разплитане.
Напоследък въпросните агресивни деца биват заведени на детски психотерапевт, за да ги „поправи“, а родителя счита, че детето има проблем, не разбирайки, че той самия има проблем, а детето го отразява. Родителят не разбира, че проблемът при детето ще изчезне когато той се справи със своя проблем. За съжаление на всички, този поглед за разбиране на детската агресивност в обществото липсва и като че ли почти никой освен пряко засегнатите не се интересува. Неполучили подкрепа от родителите, учителите не могат да направят нищо реално значимо. Могат да вземат административни мерки, но проблемът е поведенчески и емоционален, а не административен. Имам предвид, че административните мерки не могат да се справят с емоционалната „зараза“ на негативните отношения и поведения. Точно обратно, заобикаляйки същината на проблема го толерират.
Агресивността при децата, особено при юношите е като че ли вечен проблем. До голяма степен е свързан пряко с проблеми в семейстото, но при много юноши е въпрос на съзряването им и бушуващите хормони свързани с този процес. Особено видимо е при момчетата. Променя се гласът, тялото става масивно, поведенията стават по-груби и с всичко това трансформиращият се младеж дава заявка за мъжественост. Нужно е това да се разбира и да се оцени при конкретния младеж коя динамика е водеща, дали тази на трансформацията или тази на болната семейна динамика. Често динамиките се припокриват, като се налагат различни подходи. За динамиката на трансформация от момче в мъж е нужно младежът да се занимава със спорт, туризъм и всякакви други физически и състезателни занимани, които конструктивно да подпомогнат трансформацията през здрави поведенчески и отношенчески модели. В случай на болна семейна динамика е нужно младежът да получи индивидуална помощ, при това със съдействието и разбирането на родителя. Съвсем възможно е болните динамики да разболеят динамиките на пубертетна трансформация и да травмират някои от младежите, а други да решат, че всичко им е позволено. Това само по себе си създава една травмираща за всички ученици среда.
За съжаление тези феномени се наблюдават днес в българските училища, особено в големите градове все по-често. Интересно е, че младежи споменават, че и девойките участват в тормоза с нездрави агресивни поведения, но предимно емоционално, вербално, за разлика от младежите, които прилагат и физическо насилие. Малките населени места са запазили като че ли патриархалните нрави на уважение и зачитане на реда. Родителите на засегнатите от „булинг“ деца се сблъскват с проблема, но обикновено не стигат до друго адекватно решение освен смяна на училището. Да, има опити за справяне от страна на учителите, но те не са в училищата в ролята на звероукротители, а на обучаващи. Редно е обществото да се интересува от процесите и да алармира, а компетентни професионалисти да търсят индивидуални, адекватни решения. Образованието е важно за всички и влошаването атмосферата в учебното заведение е проблем за тези всички.
Важно е да разбираме коректно агресивността си. Тя по принцип е движението напред към живота и има две страни – здрава, конструктивна агресивност и болна разрушаваща агресивност. Здрава агресивност е да работя, да съградя, да творя, да обичам и да се свържа. Тя утвърждава живота и го прави стабилен във времето. Тя не навлиза в личното пространство на другия без съгласие. Тя зачита личното пространство на другия и го уважава. Болната агресивност обижда, обвинява, наранява, разрушава. Тя навлиза грубо в личното пространство на другия човек и отнема. Може да отнеме нещо, което е право на другия – достойнството, самочувствието му и чувството му за сигурност, и неприкосновеност на личното пространство.
Болната агресивност разблолява и насилника и налиления. Насиления се свива и губи самочувствие. Насилникат решава, че всичко му е позволено и може да не уважава, че може безнаказано да разрушава и отнема. Така всички постепенно загубват усещане за граници и губят всички. Губи и обществото, връщайки се към законите на джунглата с нейната първичност и примитивни закони на съществуване. Така болестта на първичната, разрушаваща агресивност се разпространява във всички посоки. Нужно е да разбираме добре агресивността, за за можем да я култивираме и управляваме в здрава посока. Да, понякога е нужно да разрушиш нещо старо, за да можеш на негово място да съградиш с любов нещо ново. Страшното е когато болната и разрушителна агресивност се разпространяват неосъзнато и безотговорно в обществото, а когато то е сляпо и безотговорно към нея, това е още по-страшно за всички. Нужно е да сме внимателни с тези феномени. Те отразяват случващото се между нас.