„Ще бъдеш ли някога душо моя…“

Из „Към себе си“ от Марк Аврелий, императорът философ

„Ще бъдеш ли някога душо моя добра, проста, цяла и в своята голота по-ясно видима от тялото, което те обгръща? Ще бъдеш ли някога преизпълнана с любов и доволство? Ще настъпи ли някога време, когато няма да се нуждаеш от нищо, няма да копнееш за нищо повече, нито ще искаш нещо, било то одушевено или неодушевено, за да изпиташ наслаждение, нито ще искаш то да бъде по-дълго, нито място, нито по-благоприятен климат, нито хора, с които да живееш в хармония. Ще се задоволиш ли със сегашното си положение и ще бъдеш ли в съгласие с всичко, което те обгражда? Ще убедиш ли сама себе си, че имаш всичко и че то идва от боговете, че всичко, което е добро за тях е добро и за теб? И каквото и да изпратят за благото на съвършеното живо същество – добро, справедливо и прекрасно, което поражда и обединява всички неща, съдържа и обгръща в себе си всички неща, които се разграждат, за да бъдат създадени други, подобни на тях. Ще успееш ли някога да живееш с боговете и с хората така, че нито да намираш някаква вина у тях, нито те да те обвиняват с нещо?“

Може да харесате още...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *