Празникът изкуство

ПОРЕДИЦА: Коледни, Новогодишни и Рождествени празници в човешките култури

Изкуството е Празник е на душата или поне на онези души, които се стремят към развитие. То е празник на вдъхновението, на изразяването на неизразеното, невидяното, нечутото, различното, на излизането от рамките на досегашните разбирания, емоционалност, усещания, възможност за експресия, изживявания. Но нека направим уговорка: красотата е показател за истинското, стойностното изкуство, развиващо човека. Как ни развива изкуството ще попитате? Докосвайки се чрез него до по-възвишени, по-стойностни, по-красиви усещания, чувства и идеи, ние се развиваме, трансцедираме. Трансцедирането е процес на развитие от по-нисше към по-висше. Това е част от еволюционния процес. Животните не еволюират съзнателно. Те еволюират докато се адаптират към променените условия на средата на случаен и реактивен принцип. Ние човеците можем да еволюираме и съзнателно и изкуството и създаването на красота са механизмите за съзнателно трансцедиране.

Да се развивам означава да изляза от старото и да усвоя нещо ново, различно и да се „разширя“, „обогатя“, да увелича ресурса си от знания, умения, усещания, чувства, а това са все различни типове осъзнатости. Душата на човека е склонна към усъвършенстване, развитие. Тя има нужда от това, защото колкото по-развита е една душа, толкова по-адаптивна и условно казано богата е. Това е нещо, което можем да правим цял живот и винаги има с какво още да се развием. Да се развивам е и потребност и адаптационен ресурс, а може да е и стойностно съзнателно занимание, даже бих казал е забавно да развиваш нещо. Развитието на нещо носи смисъл и така е мотиватор за живеене и разгръща стойности. Няма истински стойностен човек, който да не е положил усилие и дал време и внимание на развитието си.

Ако се върнем към изкуството, то само по себе си е предизвикателство за сетивата, ума и емоционалността ни, предизвикателство докъде мога да стигна и къде да спра. Изкуството развива смелостта ни за лична експресия, любознателността на изследователя у нас, който търси собствените си предели и когато ги надмине вече не е същия, защото вече е отишъл оттатък някакви предели. Той е еволюирал в същество по-развито, по-възвишено, напреднало в съответната посока от другите. Превръща се в пример за нов стандарт и предизвикателство за нови опити от още хора. Така творчеството има и лидерска стойност. Щом ти си успял, защо и аз да не опитам. Така вратата на развитието е отворена и за други чрез примера, огънят на вдъхновението прескача от артист в участник в представлението и се събужда нещо ново – нов импулс, нов модел, нова стойност. Това не е ли празник? Да, то е празник на вдъхновението, на развитието, на красотата – празник на душата, а така е и празник на духовността. Може би ние българите имаме нужда да „празнуваме“ повече по такъв начин, да се вгледаме в нови, конструктивни, позитивни и духовни стойности и посоки.

Какво наричаме изкуство зависи от това какви ценности изгражда. Лично аз, а и вие сигурно сте виждали „изкуства“ с толкова съмнителни стойности и минали всякакви здрави „граници“, че са се превърнали в анти-изкуство и така очертаващи като абсурдни пределите, в които са влезли. Така изкуството, даже в стойността си на анти-изкуство е полезно, с онова, което може да ни „каже“ и да ни върне към онова изкуство-празник, което е истински празник на красотата и полета на въображението, които запленяват и облагородяват. Така виждайки грозното и пошлото се връщаме към красивото и доброто.

Може да харесате още...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.