Какво празнувате? Стойности, семейство и общество

ПОРЕДИЦА: Коледни, Новогодишни и Рождествени празници в човешките култури

Рождество Христово празнува християнският свят. Утвърждава се алегорично(в символи) и се сакрализира „Светото семейство“ Мария, Йосиф и синът им Исус – Богът на религията, символът на любовта, състраданието, милосърдието, трансформацията на гнева и омразата в мир и любов. Сакрализирането на това историческо семейство утвърждава семейството – мъж, жена и дете, като основа на обществото. Трапезата на 24ти декември вечерта е постна(скромна), ръчно месената питка(хляба), запалената свещ(огъня), семейния уют са центърът на Бъдни вечер. Друг акцент на религиозната алегория е раждането на новия живот в семейството като основа на всичко. Още нещо интересно – в края на Старата и началото на Новата астрономична година, веднага след деня на зимното слънце-стоене, в който денят започва да нараства и така също в центъра на зимата, в уютния, топъл дом се ражда Новият живот(разбирайте Новата година), ограден от внимание и преклонение, обич, топлота и уют. Животът и сътворението му са в центъра на празника, а Богът младенец е негов символ. Христос казва:“Аз съм и пътя и истината и живота“, а в християнската символика животът започва в семейството и затова то е сакрализирано. Това са и ценностите утвърждавани от празника на Християнската религия – все духовни стойности. Тук легенда(приказка) и космогония се заплитат около човешки стойности с вечно значение, тоест около живота, а изживяването им в общността я облагородява като среда за съхранението им.

Коледа е празникът на атеистичния, постхристиянски Западен свят. Празнува се по традиция на същия ден като Рождество Христово и в английския език името е същото.  Символ е добрият старец Дядо Коледа, който е образ от реклама на Кока-Кола. Облечен с дълго червено палто, добродушен, червендалест и щедър, той носи подаръци в чувала си. Произведени са от „армия“ джуджета в далечната студена Лапландия. Подаръците са материалната награда за добрите, заслужилите. Да подариш, означава да обичаш, да наградиш. Семействата се събират в домовете си в Коледната нощ и празнуват заедно. Топлата семейна атмосфера, коледната елха, светещите лампички и коледните подаръци създават усещане за заедност и също утвърждават семейството като ценност, но без в центъра да има Бог. Тук няма нужда от Бог. Ролята на приносител на празничното чудото  се поема от алегорията Дядо Коледа, елените, шейната, джуджетата и подаръците като реална стойност. Нематериалният Бог е ненужен, в центъра на празника е човека и подаръците. Дядо Коледа си свършва работата за една нощ и си отива, подаръците остават. Те са материалният символ на взаимоотношенията. Остава и спомена за топлотата на „семейното огнище“ в Коледната нощ. Приказката е за един ден и се появява чак на следващата година. Това е една съвременна атеистична приказка, поддържаща семейни ценности в материално-консуматорско общество с помощта на сериозната рекламна подкрепа на бизнеса и естествено с ползите за него.  

Новата година също е център на зимния празник за много култури. Празнува се по цял свят в навечението на Новата година на 31ви декември срещу 1ви януари. Празнувайки посрещаме Новата година с богата празнична трапеза, наздравици, музика и танци. Веселят се всички. Тя е символ на ново начало, нов късмет и така е празникът на надеждата към новото начало. Утвърждава не просто живота, а добрия, благоденстващия живот живот. Тук приказка няма, стойности са здравето и благоденствието.

Китайската Нова година Чун Дзие или Лунната Нова година трае две седмици. Новогодишните празненства са през февруари и продължават до най-ярка луната. Нейното начало се определя по лунния календар. Наричат я Лунна нова година, също известна като Пролетен фестивал. Според легенда Буда поканил веднъж всички животни при себе си, за да отпразнуват Чун Дзие. Дошли дванайсет животни на празника и Буда кръстил по една година на всяко от животните. Всяка година според тази легенда съответства на едно от тези животни и носи неговото име и характеристика. Всеки човек, роден в годината на определено животно притежава някои негови черти, както и Новата година носи определени черти и възможности. Така психология, природа и практиките от  древността  да се предсказва случващото се смесват в прагматична вековна традиция. Легендата разказва и, че този празник се свързва с победата над свиреп звяр, който плячкосвал домовете. При поредното му нашествие хората забелязали, че звярът се уплашил от дете, облечено в червено. От този момент червеният цвят се свърза с тържество и победа. Китайците обличат червени дрехи за празника и украсяват домовете си със стихове върху червена хартия. На децата се дават „щастливи пари“ в червени пликове. Червеният цвят символизира огъня, който според китайските вярвания прогонва лошия късмет. Фойерверките също са традиция за празника. Смятат, че силните шумове и светлини плашат звяра и го държат далеч. Събират се семействата от цялата страна и чужбина. Огромно множество пътува, за да празнува с роднините си. Отново легенди и алегории са в основата на празнуването, но тук победата над врага, силата, символиката на ранната пролет(новият живот) и на китайската астрология, която сама по себе си е космогония показват ценностите на този народ дошли от древността.

Ще спра с изброяването дотук. В центъра на всички тези култури стоят семейството – средата в която се раждаме и се грижи за нас с обич и новото начало – самия живот, като разликите са в символите, историите и стойностите, които те утвърждават. Ако се замислите вероятно ще се съгласите, че няма по-големи стойности от тези въобще. Така, заедно с цялата традиция и символики тези празници са най-важните в културата ни. Какво празнуваме и как е въпроса, който е добре да си зададем, за да знаем не просто в каква култура живеем, а и да си дадем сметка как живеем и накъде отиваме. Да, онова, което празнуваме не само го живеем, но ще го живеят нашите деца и внуци, защото то се превръща негласно в традиция и се предава напред във времето.

Може да харесате още...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.