Енергията на поколенията и празниците

ПОРЕДИЦА: Коледни, Новогодишни и Рождествени празници в човешките култури

Живеем в свят от енергия, част от която сме и ползваме за живеене. Няма ли енергия, няма и живот. Няма ли живот, няма и енергия. Всеки от нас е и енергия, не само тяло с клетки или психика – съвкупност от мисли, чувства и усещания. Празнувайки, се събираме много хора и един от смислите е да се съберат на едно място и да празнуват заедно поколенията. Когато празнуваме заедно един празник, ние изживяваме празнувайки едни стойности и те стават общи не само за хора от едно поколение, а и за хора от различните поколения. Поколенията проявават много общо казано времето. Така Родът е времето от което съм част. Видът е времето в още по-широк времеви порядък. Аз живея във времето в твърде по-кратък времеви порядък.

Празнуването на поколенията заедно утвърждава не просто моето присъствие и мен като част от моето време, а мен като част от едно по-голямо време – това на семейството и рода. Ще попитате: „Защо ми е това?“. Много е важно това, което изграждаме празнувайки заедно. Нарича се „принадлежност“ и психологически носи стойността на валидация на присъствието ни тук на земята, в този свят от енергия и материя, светлина и тъмнина, глас и тишина, живот и смърт, радост и болка, в който всичко е в движение. Без валидация за присъствие, без принадлежност ние сме никъде и навсякъде, ние се изгубваме, ставаме тревожни, самотни и без посока. Пътуване без посока и усещанията „къде съм“ и „кой съм“ е страшно пътуване. Страшна е болката от самотата на изгубения, а чувството за принадлежност я лекува.   

Когато се събираме, ние сме заедно. То не е само реч и поглед. Да сме заедно означава и заедност в емоцията, заедност като телесна близост, а и в много общ „енергиен“ порядък. Може да прегърна и да бъда прегърнат. Може да седя до някого и не само чувам речта му, но да чувам как диша, да чувам и виждам как се движи, плаче, радва се, смее се, страда и да почувствам тези „вълни“ от енергия и да съпреживея. В съпреживяването е силата на празника и неговата енергийна стойност. Съпреживявайки заедно ние сме много общо казано в една енергия, а така имаме чувство за заедност и така за принадлежност към: стойност, група хора, род и времевото му измерение и ако отидем по-нататък и народ с неговото времево измерение. Така можем да отидем през изживяването на наратива на стойностния празник и стойността му към още по-широките времеви измерения на присъствието ни на земята –  към принадлежността ни към вида ни, към живота на земята и към самата земя.

Безбрежни са възможностите ни да трансцедираме(да минаваме над и отвъд във философски, нерелигиозен смисъл) и така да се свързваме не просто с енергията на някакви стойности(религиозни, лични, фамилни, обществени), а да минем отвъд тях, да „пораснем“ истински. Мисля, че това е съдбата на човечеството, на осъзнатото човечество. Важното е обаче първо да се свържем с важните близки стойности, за да се идентифицираме и чак след това с тази отправна точка да се пресегнем психически и до други, по-далечни стойности. Всъщност ако се замислите, те не са далечни, а близки и ние сме част от тях, но неосъзнавайки и невалидирайки ги, ние оставаме една откъсната, изгубена за тях част – самотна част, уплашена, тревожна, безпътна. Така когато празнуваме ние се „хващаме“ за стойностите, чрез които съграждаме себе си, рода си, народа си. Чак тогава можем да надградим. Няма надграждане без предшестващо съграждане. Няма „градеж“ без основа и без осъзнатост за нейната значимост.

Може да харесате още...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.