Разрив между поколенията? Можем ли да се справим?
Из „Чернови за вестник Телеграф“
Може би „като общуваме“ е първият отговор изникнал у мен? Но като казвам да общуваме нямам предвид само поколенията да общуваме. Имам предвид и със себе си да общуваме по важните въпроси, а те не са малко на брой. И ако ползваме думата „разрив“ се питам каква е причината да ползваме точно нея, а не друга. Съмнявам се поколенията да искат разрив. Разрив означава разкъсване, раздяла, отдалечаване, загуба, смърт. Какво е да се изгубя? Какви са причините за загуба на връзките – семейни, родови, етнически, човешки? Просто аз съм тук, където са ме довели тенденциите в обществото и вероятно еволюционният принцип на промяната към по-усъвършенствана форма. Друг е въпросът дали съм постигнал усъвършенстване спрямо предците си или съм влязъл в „глуха улица“. Това също е еволюционна възможност.
Какво се случва в обществото, в което живея, а в рода ми, в семейството ми? Къде отивам? Как отивам натам? Как се чувствам с това? Какво то ми дава и какво губя? Дали съм щастлив с онова, което то ми носи? Какво се случва с „корените“ ми? Имам ли нужда от тях? А с потомството ми какво се случва? Как се чувствам, ако съм ги загубил? Къде се чувствам „вкоренен“ и какво ме „вкоренява“ там? От какво имам нужда? Кой съм аз? Какво съм аз? Как искам да живея? Мога да продължа, искам ли? Опитайте се да си отговорите на тези въпроси, не просто да ги прочетете. Вероятно ще изникнат и още, свързани с вашия живот и конкретиката му. Когато си отговорите на тези въпроси, ако съзирате проблем, чак тогава ще можете да се върнете към въпроса „как да се справим с разрива“.
Въпросът „как“ като част от логическия алгоритъм следва предходните два въпроса – „какво“ и „защо“. Нужно е първо да дефинирам проблема(какво), след това да дефинирам причините(защо) и след това чак да си отговоря на въпроса „как“ да поправя „счупеното“, тоест да се върна към онова, което ми е нужно, здраво, редно. Мога да разсъждавам много по темата, но ви предизвиквам да помислите първо и да формирате вашето лично становище. Моето е, че живеем във време с все по-ускоряващи се и по-сериозни промени.
Младите се адаптират по-бързо, възрастните не. Младите са склонни да прегърнат всякакви ценности и да пробват, възрастните са привикнали към познатото и са с улегнали стойности. Младите искат да летят, възрастните хора предпочитат да ходят по земята. Къде ще „отлетят“ младите и с какво ще отидат там ще видим. Накъде „отиват“ възрастните и как, също ще видим. Вероятно „пътят“ и на двете групи като резултат ще се проясни от съпоставянето на „проучванията“ и важно е може би не да има укор, а дискусия, за да видим истинските житейски стойности, верни за всички възрасти, за нас хората. Вероятно сега е време, което ни е дадено за преосмисляне на стойностите ни. Само сравнявайки стойностите ще можем да изградим света, в който имаме нужда да живеем.
