Как да преодоляваме стреса и се пазим от психични болести?

Из „Чернови за вестник Телеграф“

Въпросът беше насочен към хората в пенсионна възраст, но отговорът важи за всички нас. Прекрасен въпрос с лесен отговор. Движете се! Бях в Шанхай преди години и в университета местен професор ни каза, че пет процента от населението на двадесет и четири милионния мегаполис, тоест над един милион души е на над деветдесет годишна възраст. Професорът сподели също, че на повечето от тези хора не бихте им дали възраст над седемдесет години, ако ги срещнете на улицата. На въпросът ни: „как си обяснявате феномена“ той отговори: „можете да ги видите всяка сутрин в градинките да играят тай-чи“. Тай-Чи е китайска традиционна „гимнастика“, създадена преди хилядолетия за поддържане на жизнената енергия „Чи“. Движението е здраве. То естествено намалява стреса и напреженията, повишава дебита на кръв през съдовете и помага на процесите на естествена детоксикация, вдига нивото на енергията, а тя е енергията ни за живеене. Когато се движите, задържаните напрежения в тялото под формата на стегнатост се разблокират и самоосвобождават. Така тялото се самооздравява.

Танцувайте! Танцът е универсално лечение. Да сте виждали някога танцуващ човек да е тъжен или да плаче? Аз не съм виждал, няма и да видя. Но усмихващи, радващи се по време на танц хора съм виждал много. Ходете пеша! Разхождайте се сред природата, връзката с природата лекува. Разходката ни „заземява“ и можете да изследвате, след известно време как се усеща някакво олекване. След него седнете и починете. Това е важно! Неясно може би ще е как и защо, но се наблюдава. Свързано е с разблокиране на несъзнавани психо-телесни блокажи, но това е друга тема. Не е момента да чета лекции, има и много телесни психотерапевтични техники и практики, които работят прекрасно, стига да са подчинени на коректно разбиране и принципи. Йога и йогистките практики, медитация също са прекрасно средство пазещо ни от стрес. Вярата също е огромен инструмент за здраве. Вярващият човек има вътрешна опора и мир, а оттам и спокойствие недостъпно за много други хора.

Невъзможно е спокойният човек да е под стрес. Това са противоположни, самоизключващи се състояния. Стресът е състояние на напрегнатост, свързан със страха, че не мога да се справя, че не се адаптирам. Истината според мен е, че здравето е процес на вътрешен баланс у нас. Просто ние често упорито „бягаме“ от него поради две основни причини: 1. че прекалено се тревожим и мислим за здравето или въобще не мислим за него и 2. не се движим. Животът е движение. Цялата жива материя се движи. Не се движи неживата материя. С обездвижването си се доближаваме към нея. Често болестта е прекрасно извинение да не направя нужното, коректното, да залежа, да се оплаквам и залежа още повече и още и още и съм в нейния порочен кръг. За съжаление така често „удобно“ скъсяваме живота си или поне влошаваме качеството му, а покрай нашия и на околните, които вероятно страдат заради нас.

Може да харесате още...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.