Кой е добре да отглежда децата?
Из „Чернови за вестник Телеграф“.
Едва ли отговорът би могъл да бъде еднозначнен. От една страна, децата получавайки мъдра, топла и конструктивна грижа, опора я превръщат в стабилна основа за бъдещо развитие чрез чувството за сигурност, което развиват. От друга страна, онова което сме видели като деца, него правим когато пораснем. Ние се учим по три начина – чрез примера(копиране), чрез опита(собствените успехи и грешки) и чрез заучаване(от опита на другите). Първите два начина доминират в детството до седмата година, а след това тръгвайки на училище засилваме третия начин. Не бих могъл да кажа, че е по-добре за детето да се грижат бабите или детската градина. Всичко зависи от конкретните хора и конкретните им особености. Ако онзи, който се грижи е топъл, мъдър, грижовен, позитивен, креативен, това е човека, който е нужно да се грижи за детето. Не „институцията“(мама, баба, детска градина) е важна толкова, колкото отношението и поведенията, които те могат да дадат на детето.
Детето е дете. Това е възрастта, в която заучаваме най-много и най-лесно житейски модели. Имах случай с пациент, чиято майка на около двегодишна възраст на детето отключва параноидна шизофрения. Тя го оставя на съпруга си, но той явно не можещ да се грижи адекватно по ред причини, оставя детето на бабата. Връзката на този човек с баба му беше много топла и стойностна и реално бабата е станала психична майка, грижейки се с обич и мъдрост, предавайки ги на детето като житейски ресурс. Биологична и психична майка са роли, които е прекрасно ако се препокрият, но животът е „шарен“ и тогава ролята е добре да се поеме според критериите топлота, мъдрост и способност за здрава грижа, здрави поведения и отношения. Така не е важно толкова кой, а как – каква ще е грижата за детето. За мен важна е не толкова родовата връзка, а качеството и.
Искам да уточня нещо, моля не ме разбирайте погрешно. В родовата йерархия най-добре по принцип се грижи майката, след това бабата(жените са по-топли и по-интуитивни към нуждите на детето по принцип), след това мъжете – баща и дядо или друг родственик. Срещал съм случаи на отглеждане на детето от лелята и там връзката на порасналата вече жена с отгледалата я леля е като връзка дете-родител. Но отново подчертавам, важно е какво и как се дава на детето и това изгражда от него здрав индивид.
Подчертавам и ролята на семейството в грижата за децата. То се явява условно казано „колективен субект“, средата, с която то се съотнася и съзнателно го разглеждам в отделна роля. Едно разбито семейство или семейство с объркани ролеви модели не може да отгледа здрав индивид, имам предвид човек със здрави отношения и поведения. Детската градина може да замести от някаква възраст грижата за детето, както е прието за през деня, но през останалата част на денонощието е добре детето да живее със семейството у дома. Тя не може да замести родителя и семейството. Добре е през деня детето да си играе(общува) с други деца, за което в къщи не винаги има възможност. В детската градина то развива умения за общуване с връстници. Общуването с други деца на същата възраст развива способностите за равнопоставеност и намиране на място в среда от себеподобни. Мъдрата и топла грижа там също е изключително важна за децата, защото тя създава онази „защитена“ среда, в която детето да може да пробва смело усвояването на нови модели отношения и поведения. За „родителя“ тази връзка също е изключително важна, защото той се учи да дава обич във всякакви форми, а тя одухотворява, радва и „стопля“ всички. Ако средата е „студена“ поради липса на топло отношение, детето я възприема за враждебна и ще е гневно или уплашено , а процесът на естественото му разгръщане чрез примера и опита ще бъде блокиран. Виждате отново, че важно е качеството, а не „формалното наличие“ на грижа. Затова и осиновяването на деца е изключително полезен процес и за двете страни – и за осиновеното дете и за осиновителя. Предполага се детето да получи топло лично отношение и изграждайки върху тази основа „топла връзка“ дете-родител, то ще започне да учи позитивни и конструктивни модели чрез пример и опит. Така отново не е най-важно кой, а как. Топлият, позитивен и мъдър човек, който желае да се грижи за детето е „родителят“ и само той може да се грижи за детето адекватно, без да забравяме стойността на родовата йерархия и ситуацията в нея. Така многоаспектно само можем да оценим конкретната ситуация и случай.