Общувай мъдро с дете

Из „чернови за вестник Телеграф“

Въпросът, зададен ми от журнаист на вестник „Телеграф“ беше: Какви са психологическите особености при взаимоотношенията между баби, дядовци и внуци? Единствените здрави аспекти в отношенията с децата според мен са любовта, мъдростта и играта. Съвременните родители да заети хора. Работят за пари, за кариера, за успехи, за утвърждаване, за стандарт на живот. Обикновено и бащата и майката работят и оставят децата на баби и дядовци, ако не успеят да ги оставят на грижата на детска градина. Най-важният фактор за израстване на здрав човек е да е бил отглеждано с любов дете. Топлата връзка между родители и деца създава усещане за защитеност у детето, а израстването в тази среда изгражда чувство на сигурност. Дете чувстващо се сигурно, пробва смело различни модели поведения и отношения под мъдрия поглед на възрастния, който е готов да покаже, коригира или ограничи някое поведение. Така детето расте здраво, смело, любознателно, отворено към света, готово да пробва, учи и се развива.

Няма здраве без любов, а любовта е грижа, топлота, спокойствие, разбиране, интерес, внимание и ако се замислите много неща. Тя не наранява, не ограничава, не осъжда, не се кара, а стимулира поощрява, но наблюдава и коригира. Така тя изгражда изцяло позитивни нагласи към живота. В практиката ми често срещам хора, за които родителите им не са могли да се грижат и бабите и дядовците им са вършили това, понякога с години. Често се срещам със спомена за топлата, грижовна баба и разбиращия и поощряващ дядо, разбира се и със сълзите при спомена за тях. Една такава връзка от детството винаги носи позитивен заряд при възрастния човек и за мен като терапевт това е неоценим ресурс в терапията. Често онова, което забързаните и угрижени родители не са могли да дадат, са го дали техните мъдри родители на внуците си.

Едва ли някой по-мъдро от бабата и дядото може да си играе с детето. Би следвало те да имат и времето и мъдростта на годините да го правят. Да, детето обича да си играе с деца, което е нормално. Като казвам баби и дядовци да си играят с децата имам предвид много общо типа взаимоотношения, при които всичко става с лекота, без принуда, а с любопитството на откривателя на нови неща, поведения, отношения, модели. Играта е изследване. Тя е много сериозно занимание, в което ние се синхронизираме, разбирайте много общо, общуваме в един ритъм, заедно сме. Ние порасналите хора често си мислим, че детето като си играе прави нещо несериозно, така де, нали е малко и не разбира. Не, детето се учи да живее през играта. Няма по-бърз начин за заучаване на житейски модели от играта. Тя предполага правейки неща, които са ти интересни, да си концентрирал цялото си внимание в тях. Учим през вниманието, а детето е отдадено в играта. Освен това моделът на играта изисква позитивно отношение към обекта на игра. То се учи да живее конструктивно през играта. Тя е много сериозно занимание. Повтарям това твърдение. Тя е важно, може би най-важното занимание, стига да не остане единственото поведение и отношение в живота на човека. Играта концентрира вниманието на детето с лекотата, подходяща за възрастта му.

Днес караме децата да учат от петгодишни. Дали това е добре? Не съм убеден. Само разбирайки сериозността на играта като модел за научаване на житейски модели, можем да ползваме силата и и като модел за общуване с детето. И е важно да я съхраним като модел и отношение през целия живот, но балансирано заедно с други зрели модели според възрастта и нуждата от употреба и. Възрастния човек е нормално достигнал вече до зрелостта, да се върне до „детето“ у себе си и така да подхожда с живота –  мъдро с лекота. Само тази лекота може да компенсира „тежестта на годините“ и да ползва мъдростта на броя и опита им. Само връщайки се към играта, зрелият човек може да научи чрез примера следващите поколения на здрави поведения и отношения, да укрепи любопитството към живота и да даде увереност на детето че може, като подхожда предимно с позволение, не със забрана. Да, и за всичко това е нужна любов, любовта към живота.

Мъдро е да даваш пример с онова което правиш, мъдро е да позволяваш даже когато виждаш, че детето бърка, но да си до него, за да му помогнеш да си види грешката, а не да го укоряваш, да не говорим за абсурда на обвинението, обидата и боя като болен избор на възпитание. Мъдрият възрастен възпитава увличайки чрез примера и топлото общуване. Незрелият възрастен ограничава, забранява, обвинява, изисква, очаква, потиска, кара детето насила да прави нещо и „дресира“ с методите на „захарчето и пръчката“, например: „ако не си научиш уроците ще бъдеш наказан, а ако донесеш шестица ще ти купя сладолед“. В цивилизацията ни има безумни модели за общуване, които ние „порасналите“ считаме за мъдри и прилагаме един към друг безкритично, просто защото и с нас така са се държали. Така „заразяваме“ потомците си с грешките, съответно неврозата на предците си, а здравето, любовта, мъдростта и хармонията ни гледат отстрани и сигурно ни се чудят на акъла.

Може да харесате още...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.