Колко трябва да почиваме?

Из „Чернови за вестник Телеграф“.

Въпрос: Колко време трябва да почиват децата и старите хора за да се радват на здравословен и пълноценен живот?

Прекрасен въпрос, отразяващ масовите нагласи в обществото. Отговорът ми е: Никой не „трябва да почива“. Считам за здраво почивката да е спонтанен процес, както и активността – работа, учене, игра. „Ама почини си!“ ще ми каже някой. Да, но на мен сега точно не ми се почива. Тича ми се, пее ми се, искам да се видя с приятели и какво ли още не. Когато се уморя обаче, от това което правя, тогава вече ми се почива. Добре е да поканим детето да си легне, ако го видим уморено, превъзбудено, неспокойно. Това са белези на умора. Добре е да му попеем, да го гушнем и да го погалим за минути, да му предложим лека закуска и закусило ще се успокои. Така то само ще се отпусне и ще заспи вероятно или просто след минути ще отиде да играе отново, но вече отпочинало и ненапрегнато.

Активност и пасивност, работа(учене) и почивка са естествени процеси и са подчинени на естествен ритъм със собствена логика и това е логиката на умората(нямам енергия) и бодростта(пълен съм с енергия). Друг е въпросът в какво ще насоча енергията си, дали в нещо интересно, което естествено ще донесе приятна умора след известно време или в нещо, което с „трябва“ ще внесе пренапрежение и невротизъм (особено у детето). Нормално е когато си имал пълноценен активен ден, вечерта и особено след вечеря да имаш нужда от почивка. Когато се отпуснеш достатъчно в нея, тогава идва и добрият, спокоен сън. Ето пример за здрав ритъм. Той не „трябва“, той „е“ от само себе си. Заложено е генетично у нас като процес. Важното е да не му пречим, а да се научим да го следваме. Зная, че в лудия ритъм на съвременната цивилизация е трудно, но не е невъзможно. Всъщност в естествеността на този ритъм е „кодирано“ и здравето ни. Да научим на това децата си, означава да ги научим да познават и уважават себе си.