„Ало“ измамници. Как да не попадат старите хора в капаните им?

Из „Чернови за вестник Телеграф“.

Жестоко е. Хората, които лъжат стари хора заслужават да бъдат инкриминирани тези действия както престъпленията спрямо деца. Нужно е да уважаваме старостта. И нас ни чака, стига да сме живи и здрави. Това е реда. Да разочароваш възрастен човек така е като да разочароваш самия живот. Как и с какво ще си отиде този човек от живота? Възрастният човек се връща към „детето“ у себе си. Става по-емоционален, критичността понякога намалява. „Детето“ е доверчиво, импулсивно(емоционално реактивно), то носи естествената доброта на живота, а тя не предполага, че някой ще я излъже. Та нали сме дошли всички да живеем заедно, не да се лъжем, не да си причиняваме зло? Странни неща ли пиша?

Познавам няколко  излъгани по този начин и силно стресирани възрастни хора. Жестоко е. От друга страна, животът не е „розов“ и като че ли, когато се отпуснем ни напомня и тази си страна. Истината е, че колкото и възрастният човек да се връща към „детето“ у себе си, е важно да се научи да се грижи за това да поддържа интелекта си и критичността си будни. У нас хората, с възрастта регресира предимно менталното ни съзнание, а остават да доминират по-ранните пластове съзнание, които са емоционално-сетивните и реактивните пластове на психиката. Те са свързани с „автоматиката“ на поддържането на баланса „здраве“ в тялото. Това имам предвид като казвам, че старият човек се връща към „детето“, тоест завръщането е към първичността на живота. Защо пиша всичко това?

За мен е важно възрастният човек да има интелектуални занимания и да е активен в рамките на възможното, например да се грижи за някого и нещо, да чете, пише, смята. Менталното ни съзнание е активното, критичното, рационалното ни съзнание, на база на което се изгражда личността. Неговият регрес ускорява общия регрес на индивида с възрастта. Общият регрес с възрастта е естествен, но наблюдавам, че може да бъде забавен, а с това и живота удължен, в случай че се погрижим да съхраним интелекта и активността си. Имах съученик, чийто дядо, бивш учител по математика решаваше две задачи висша математика дневно, за да поддържа ума си. Хора, които се грижат за внуци или са осмислили дните си с активни, полезни и интересни занимания са много по-устойчиви на процесите на остаряване и често надживяват ненаправилите го техни връстници. Така естествено са и по-критични, по-добре управляващи живота си и по-адаптивни. Трудно е да излъжеш човек със съхранен интелект и критичност.

Може да харесате още...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.