Книгата „ОКР Обсесивно-компулсивно разстройство или драмата да си странен“

Книгата представлява споделяне на онова, което открих и научих в практиката си с пациенти с натрапливи мисли и поведения, така както го чувствам и разбирам. Споделям едно изследване, което започна с първия случай на Обсесивно-компулсивно разстройство в практиката ми. Нямах и идея, че ще пиша книга. Писането дойде по-късно, като импулс да споделя откритото.

Имах възможност да се срещна с множество случаи на това сериозно психично заболяване, с различни по тежест и разнообразие симптоми. С времето започнах да добивам все по-широка и организирана представа за причините и механизмите за възникване на разстройството, за проявленията му като болестни симптоми и личностовите особености на засегнатите, взаимовръзките между тях, както и за стойността на различните подходи в една многопластова терапевтична идея. Не по-малко важно за мен беше осъзнаването на мащабите на проблема в личен план за засегнатите и за социалната му значимост – в семейството, на работното място и в обществото. Затова посветих сериозно място в книгата, не само на това как да ги разбираме, но и на това как да общуваме с тях. Социалната страна на проблема като причини и проявления намирам за важна за разглеждане в обществото и има своето място в текста.

В хода на проучването си прозрях, че всичко е дълбоко свързано с невидими нишки и откритието на една ме води към следващата, в очарователно изследователско приключение из една болна terra incognita. И ако в практиката ми, това пътешествие бе насочено навътре към опознаване дълбините на заболяването и болните хора, то с книгата се обръщам навън, към тях и близките им, в опит на достъпен език да споделя разбраното и да дам надежда. Дълбоко вярвам, че за да „поправим“ нещо е нужно да имаме сериозно разбиране, първо за това как то функционира, второ как е било „счупено“ и трето, за стойността на „счупването“ в житейски план.

В популяризирането на идеите от терапевтичната си практика намирам огромен смисъл. Той дойде от наученото за болестта и за страдащите от нея. Тези хора имат нужда от разбирането за проблем, опора и вяра, че: „Не съм сам…“, „Има излекували се…“. Страшното е, че са склонни към самоизолация и отричане на проблема, което често ги прави негови доживотни жертви. Често ми се обаждат родителите на зрели хора, живеещи изолирано, с молба да поговоря с тях, но до разговор не се стига. Книгата е опит да се свържа с онези, които не вярват, с онези, които живеят „откъснати“ от света, за да разберат, че не са сами, че има лечение на състоянието им и да потърсят лекарска и психотерапевтична помощ. Те много трудно признават, че имат проблем, въпреки че е очевиден, но успешно влошават качеството на живот на близките си със собствения си болен начин на живот. С тази книга искам да им кажа: „има надежда“.

Можете да закупите книгата от тук: https://bookstore.ocd.dr-pojarashki.info/

Може да харесате още...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.