Никой не пие „от добро“, а уж „за добро“. Част 2
Д-р Владимир Пожарашки
Човек и зависимост или „Тунела на изследването зависимост“
И така, намирам за важно да разкажа нещо за „тунела на изследването“ на зависимия, за неговите стъпки, илюзии, същност и процесите, които текат в него. Защо го наричам тунел? Защото влезеш ли в него те води накъдето той самият води. Влизаш в „пространство“ без избор на посока, без избор на алтернативи, в пространство само по себе си представляващо избор, който да бъде извървян, било той осъзнат или неосъзнат. Това е и пространство на отдаденост на самия „тунел на зависимостта“. И ако наречем зависимостта условно избор, то тя е нелек избор. Всъщност най-често започва като забавление, развлечение или облекчение.
Водеща е удоволствеността и то голямата и лесна удоволственост. По този път в началото лесно се върви. В нея се състои капана на всяка зависимост, който в хода на изследването все повече затяга „примката“ около зависимия и „стеснява“ житейските му способности. Няма зависимост без тези общи характеристики и няма зависим, който да не е подвластен на тези принципи и считам, че ако желаем да правим превенция в обществото, то е нужно не просто да кажем: „не пипай наркотик, не пий алкохол, вредно е за здравето ти“ или да наложим „сух режим“. Ако не е една зависимост ще е друга. Склонните към зависимости ще намерят своята някъде. Според мен е важно да разясняваме безкомпромисния и коварен механизъм на зависимостта. Винаги е имало зависимости и зависими и винаги ще има. Въпросът е имат ли осъзнатост хората що е то зависимостта и че всяко нещо може да те направи зависим, тоест да открадне живота, а той е един и затова безценен. Нужно е да работим с ценността на живота и истинските стойности, които го правят толкова ценен. Зависими можем да станем към всичко и всекиго и с това прилепваме. Животът е свобода и липса на прилепване. На това е нужно да учим децата си, това е нужно да им покажем.
Тунелът на изследването
- Проба: „другите го правят, защо да не пробвам и аз“. Това е потенциално начало на изследването. Започва си с проба, тя преминава в употреба, а тя често постепенно и в злоупотреба, от която до зависимост разстоянието е крачка. Зависимостта тук е по-рядка и като че ли и хората по-често остават на ниво злоупотреба, но това е непредвидимо.
- Притъпяване на „болката“, тревожността, депресията, силна емоция, стрес. Изследването започва. Алкохолът например е най-достъпното и най-евтиното „лекарство“ измислено от цивилизацията ни, което не се нуждае от лекарско предписание. Просто слизаш до магазина на ъгъла на блока. Дилърът на дрога също е наблизо. Сервизът е добър, цената поносима, болката непоносима, ефектът бърз – олеква, забравяш, купил си си часове „щастие“. Добър мотив, не мислите ли? Важно е да знаем, че човек започнал примерно с алкохол като лекарство е много по-склонен към зависимост. Има ранни детски травми и въобще детски травми, които правят живота непоносим без „биберон“, без нещо, в което да се вкопчиш, което да ти даде успокоение, без „патерица“(опора). Това не са средства за лечение е важно да се акцентира в обществото. Срещам хора с тревожности, които пият редовно и то сериозни количества алкохол и това им „върши работа“. Дълбоко съм убеден, че това е „нож с две остриета“ и, че проблемът от приемането на алкохол ще е в пъти по-сериозен след години. Просто е въпрос на време. За съжаление с годините употреба и да не се развие зависимост личността се променя, променят се възприятията, способността за трезва оценка на реалността намалява, а самокритичността спада – тоест наблюдаваме, макар и в по-слаба степен същите промени, които наблюдаваме при зависимите.
- Скривалище от проблемите – следващата стъпка на изследването „затваряне във вътрешения свят с „лекарството(наркотик, алкохол, компютърни игри, други)“ или още узаконяване на изследването. Външният свят става маловажен: „важно е да се чувствам добре“. „Външният свят ме плаши, голям е и става все по-голям и не мога да се справя с него. Не искам да чуя, не искам да видя, здрав съм, нямам проблем.“ Този стадий е не по-малко коварен. С него статуса на зависимостта трайно се „узаконява“ като начин на живот в очите на зависимия: „няма страшно, намерих начина да се справям“. Постепенно „утре“ изчезва като идея, важно е че „днес“ е спокойно и така ден за ден. Рискът от приемането на веществото на зависимост се „загърбва“: „няма страшно, всичко е под контрол“. И така ден след ден надолу. Спомням си нещо от Казандзакис: „Кой е правият път Отче?.. Стръмния синко, стръмният“. Дааа, тук при зависимия пътят сериозно поема надолу, ставайки лесен, но „надолу“.
- Трайни промени в начина на живот – Изследването на една зависимост. Изследването се разгръща, животът се стеснява. Голямата илюзия още от началото е: “аз ще спра когато поискам“. Употребата на Скривалището се разширява като часове в денонощието. Сменят се ритъма, начина и качествата на живота, неусетно, неотклонно, неумолимо. Появяват се болни поведения, навици, отношения. Променя се човекът. Вече не е същия. Пътят надолу е в пълен ход.
- Регресът на личността, онази част от Аза, която е градивна, конструктивна, борбена, активна, творческа, проявяваща се във външния свят напредва. Изследването е напреднало и става необратимо. Регресът е в посока на: 1. загуба на способност да се вярва в себе си и в другите, в живота, вярва се в „чашката“, „дозата“. 2. загуба на способност за упражняване на воля, на усилия, 3. Загуба на способност за мотивация, 4. Загуба на способност за формиране на желание. 5. Индивидът остава управляван от първични потребности и импулси, но и те са потиснати от веществото или общо казано от обекта на зависимост. Понятието личност постепенно става неуместно ползвано за този индивид. Близките страдат за зависимия и търсят контакт, но той не е същия човек, личността в регрес е трудно контактна и няма ресурса да обработи зряло, критично информацията и ситуацията. Ще бъда директен: това не е същият човек. Регресът е в посока на инвалидност(„инвалид“ е английска дума означаваща неспособен) – психична и физическа, депресивност, психотични психични разстройства, смърт. Със загуба на способността за структуриране – изграждане на здрава личност, изчезва човешкото у човека и доминира първичната животинска природа, за съжаление и тя „осакатена“.
- Изследването е във финална фаза, връщането е невъзможно. Какъв е ресурса на състоянието? С всяко следващо стъпало за зависимия индивид той става все по-малък и все по-голям за колектива, за обществото като пример, урок. За много близки на зависими може би думите ми звучат хладно, но по-скоро намирам себе си за реалист и прагматик. Във всяко състояние има различни ресурси. Нужно е да се оценят и да не се влага енергия и надежда в безнадеждни каузи. Не ни прави повече хора, а усилието в безнадеждни каузи ограбва други животи. Така погледнато често близките на зависимите стават жертви – самите те стават зависими от „страданието“ на близкия си, подарявайки животът им да бъде ограбен. Този аспект за мен е много важен, тъй като го наблюдавам често и е не по-малко жесток от самата зависимост. То е като да пълниш съд без дъно с безценен житейски ресурс – време, енергия, условия. Прагматичното е да се ползва всеки ресурс смислено според предназначението му.
И ако някой ме обвини, че говоря така защото не съм имал зависим в семейството ще отговоря: Не съм имал зависим в семейството, но съм работил със зависими и съм видял страданието на близките им по тях, а тези хора не заслужават това. По-голямо е от това на зависимите. Зависимият не страда със зависимостта толкова много, колкото може би си мислим или поне има и друго, той удобно се крие в нея. Тя е неговата „виртуална реалност“ и той най-често нехае за истинската реалност, за хората около себе си. Много еготизъм има в зависимостта. Зависимият се интересува предимно от себе си. Това е неговият избор, а не вашият – на близките му. Намирам за редно всеки от нас се научи на поема лична отговорност за собствените си избори! Намирам също, че темата за отговорността тепърва ще става актуална в обществото на консумеризма и лесните придобивки.
