Никой не пие от добро, а уж „за добро“. Част 3

Д-р Владимир Пожарашки

Общество и зависимост

В част първа споменах, че: явно в нашето общество, което в постсоциалистическите години реши да пробва всичко и безконтролно сега учи уроци. Кога ще научим уроците на колективно ниво зависи не само от зависимите, а и от тези около тях, които могат коректно и активно да рефлектират проблема. Зависимият живее в друга реалност. Той не живее тук и сега или ако показва такива белези, то той всячески чака момента да посегне към чашката или дрогата и да „отлети в неговата си реалност“. Тя е илюзорна и му носи неговото спокойствие и щастие. В нея той намира „неговите хора“, които са на неговото ниво и общуването с тях оформя средата му. В тази среда зависимият „потвърждава“ начина си на живот, споделяйки с подобни на него едни ценности, убеждения, интереси, начин на живот. „Кръгът“ му на общуване стабилизира състоянието. Но това важи за всякакви общности – научни, професионални, спортни, социални интернет мрежи и други такива.

Кой как ще живее и в каква среда ще се проектира това е избор. Всяка общност носи стойност. Научната общност носи научни ползи на обществото, спортната общност спортни ползи. И ако някои стойности и ползи са конструктивни, други носят забавление, трети са с разрушителни за обществото „ползи“ като престъпните общности например. Зависимостта е просто едно от явленията в обществото ни, в което имаме възможност да сме свободни и да пробваме и живеем каквото поискаме. И ако в предходното социалистическо общество подходът към подобни стойности беше забранителен, то в сегашното подходът е разрешителен, вероятно с надежда, че това ще донесе осъзнатост. Намирам за важно да се мобилизират ресурси от хора, знания, опит и желание да се разяснява същността на зависимостта, рисковете на употребата на психоактивни вещества, компютърни игри, виртуална реалност. Всъщност за мен е много важно да се разяснява риска не само от алкохолната, наркотичната, интернет и игри зависимости поотделно, а от зависимостта въобще като механизъм и рискове. 

Не се знае например, че марихуаната е едно от психоактивните вещества отключващи параноидна шизофрения, за разлика от други вещества. Масовото становище е, че е най-безобидната дрога. Нужно е да се говори за опасността от употреба и злоупотреба на психоактивни вещества в случай на шофиране. Нужно е да се разяснява още от училищна възраст какво става с психиката когато човек е под въздействие на подобни вещества. Много хора например са очаровани от трансцеденталните състояния на съзнанието при употреба на наркотични вещества. Колко обаче от тях знаят какво се случва? Това са състояния на отваряне на подсъзнанието и достъп до неговите „архиви“ и начин на изживяване на реалността, но това не е „разходка в парка“.

В условия на медитация този достъп става при съхранено и способно да концентрира внимание ментално съзнание. Личността е „будна“, тя „потъва надолу“ в подсъзнанието и започва да „общува“ с него, но не губи връзка с истинската реалност, не губи способността да е конструктивна и креативна, да структурира Аза, извличайки ползи за него от „огромното хранилище за информация“, което подсъзнанието представлява. Този процес, както и дълбоката молитва, която е форма на медитация свързва съзнание с подсъзнание в един общ информационен поток, който има огромен потенциал свързан със самия живот. Той  представлява според мен, много общо казано, най-универсалното лечение за човечеството.

В условия на наркотичен транс например подсъзнанието се „отваря“ и ние може да изживеем много неща – стари и сегашни и всякакви трансцедентални изживявания. Проблемът е, че употребеното вещество е „приспало“ личността и способността и да „наблюдава“, да е конструктивна и да структурира е отпаднала. „Надрусаният“ получава трансцеденталното си изживяване заради което се е „надрусал“, но то има хаотична природа неподлежащо на наблюдение от личността. Хаотичната природа на подсъзнанието е прекрасна и първична, но оставена произволно тя постепенно разгражда личността, внасяйки в Аза хаотичността си. Личността постепенно става ненужна на Аза и започва да се разгражда. Днес хората масово ползват наркотици  и алкохол безразборно, заради удоволственото изживяване  без да се търси друг, здрав, структуриращ смисъл в него. Ако няма съграждане автоматично сме в противоположната динамика – разграждане. Нужно е да си даваме сметка за това.

В ритуалната практика на първичните общества в древността са ползвани упойващи вещества за достигане до групови трансцедентални изживявания. Там обаче шаманът се е грижел това изживяване да е в контекста на определена общностна конструктивна цел и така се е предотвратявал риска от деконструктивния ефект на трансцеденталните състояния. Затова и Карлос Кастанеда пише, че ползването на подобни вещества става само с учител и пак е опасно и крайният резултат несигурен. В днешни дни на мода са ритуалите с Аяхуаска, но от опита ми с мои пациенти не препоръчвам изживяването за хора с ранни детски травми. Те самите носят голям хаотизъм в същността си и „отварянето“ на такава травма неконтролирано не е безопасно и доста често се оказва ретравмиращо. В тези зони на подсъзнанието препоръчвам да се „влиза“ постепенно и то само от обучен специалист, който „дозирайки навлизането“ в травматичните зони на психиката ще постигне лечебен – изчистващ и структуриращ ефект. 

И още нещо много важно, на което искам да акцентирам и с което вероятно е свързан огромния брой зависимости – консуматорското общество. В него придобивките са лесни, възможностите за удоволствени изживявания много, а нуждата човек да работи неакцентирана. Реклами проповядват и отправят покани за „лесни пари“, „изгодни сделки“, „лесни момичета“, лъскави коли. Всичко е за продажба, градивните ценности не са на мода и са изместени към печалби, забавления, външния вид, секс и поведения без морал и граници. Не съм моралист, просто твърдя, че има здрави граници, които ако се прекрачат обществото тръгва надолу. Човек, който е отговорен към бъдещето си и работата си, няма да посегне към психоактивно общество. За него работа, почивка, сън, спорт, общуване са важни и употреба на алкохол, наркотици или други средства за възникване на зависимост би го лишило от тези стойности.

На какво учим децата си, какви послания отправяме към младите хора не само в семейството, но и в цялото общество е изключително важно, за да се съхраним като нация. Ето това е тема, по която имаме огромна потребност да работим. На обществено ниво това е правено в предходните векове от религията. В момента такъв обществен център не съществува, не можем и да го очакваме от държавата в някаква адекватна форма. Социалистическата държава опита да поеме тази роля и загуби. Това е работа на самото общество, а то е „разграден двор“ и всеки, който може „скубе“ и прави каквото и колкото си иска, безогледно спрямо дълготрайните последствия за нацията и бъдещето й. За мен такава безотговорност граничи с национално престъпление с неясни очертания, но вече все по-видими резултати.

Като последни щрихи: зависимостта е стеснен начин на живот, който открадва живота и го унищожава. Нужно е не само да лекуваме, нужно е да обясняваме, да споделяме, да говорим, с една дума да рефлектираме към колектива „опита“ на изследването зависимост. В противен случай неговите жертви са безсмислени. Нужно е да разбираме дълбоката същност на зависимостта, не само от отделни вещества или дейности, а въобще. Човек може да стане зависим от всичко и да сме информирани и отговорни е право и нужда на всеки в обществото. Който не желае да е отговорен е редно за мен да носи индивидуално всички последствия от начина си на живот без да обременява останалите. Те, близките не заслужават резултатите от неговия избор, но са отговорни за информирането на децата, юношите, на неподготвените за подобен вид коварна среща. Нужно е изграждане на адекватно отношение в обществото към тези рискови поведения, а за това са нужни осъзнатост и отговорност. Колкото до зависимостта въобще, считам че винаги ще има зависимости и зависими. Винаги ще има неизтрезняващи „отрезвяващи ни огледала“. 

Линк към Част 1

Линк към Част 2

Може да харесате още...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.