Тригодишно дете: „Аз не ям бомби, аз ям манджа“

На гости при приятели споделяхме освен за нас и мнения за света, за това какво се случва в страната ни, за боричкането за власт, за войната, за опасностите, за „опасността да се хвърлят бомби и тук“. Малкото дете на приятелите ни, явно слушало внимателно разговора ни отстрани дойде и каза със сериозен глас: „Аз не ям бомби, аз ям манджа“.

Цитирам три годишното дете слушало разговор за войната. Ние възрастните си мислим, че само ние разбираме нещата за порасналите хора. И се чудя защо ние „порасналите“ застрашаваме живота, толкова ли не го харесваме? Прекрасен е! Не може ли да живеем в мир, спокойствие, разбирателство? Какво толкова ни е нужно? Още? Повече? Имане? Пари? Власт? Смърт? Това, което се случва е лудост, истинска лудост.

Може да харесате още...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.