Животът е психичен

Представете си, че можете да си говорите с растенията си в къщи. Дъщеря ми ни показа цветята си. Орхидеята и беше огромна. Виждали орхидеите в магазините, сигурен съм, но тази само прилича на тях. Тя е грамадна, свежа, жизнена. Не съм виждал такава до сега. Когато я попитах с какво я тори, тя ми отговори: „Говоря й, казвам и, че я обичам. Всъщност говоря на всиките си цвета“, последва усмивка и коментар:“казвам им принцесо“ и те стават красиви. Не че не бях го чувал, правя го също с растенията в двора си, но ме накара да се замисля и се сетих за материал, който прочетох относно изследване на американски специалист криминолог Клийв Бъкстър, работил с детектор на лъжата. Случайно той открива, че растенията разбират отношението към тях, поведенията към тях и запомнят кой какво им е направил. После реагират когато въпросният човек се завръща, още в момента, когато реши да се завърне.

Проведените експерименти говорят ясно за психичната природа на живата материя, пък била тя и растителна. Но прочетете по-подробно в статията тук.

Всъщност можете да си говорите с растенията навсякъде, при това с всички растения. Естествено те не разбират вербалната част на речта ни. Нашето ментално съзнание формира вербалната реч и за него тя е основното средство за обмен на информация, за общуване. Растенията разбират намеренията, отношенията, поведенията стоящи зад думите ни. Те разбират чувството. Да разбираш какво другия чувства, какво прави, какво е отношението му, намерението му, това всичко е съзнание, тоест психична рефлексия(отразяване) на околния свят. Смисълът на съзнанието е отражение, което формира адаптивна реакция, а това вече интелект. И ние съвременните хора съдим за психичното по реакциите, които при нас като степен на експресия са видими веднага с просто око. Не е точно така в растителния свят. При растенията реакциите, движението са значително по-слабо развити като обем, но не означава, че няма такива. Красавиците на дъщеря ми и връщат отношението – стават по-красиви за нея, за да ги харесва и да се грижи още за тях. Ето реакция на адаптация на база отношение и поведение. Не е ли това пример за интелект, макар и доста опростен.

Питам се как ние хората се държим, не само с растителния свят, а с всичкия жив свят. Дали умеем да уважаваме неговата психична природа? Дали умеем да уважаваме Живота въобще? Дали си даваме сметка какво бихме получили от него Живота като обратна реакция ако сме позитивни, обичащи, грижовни? Всъщност не мисля, че сме на това ниво на еволюционно развитие, което даже да оценява този огромен потенциал. По-скоро го експлоатираме грубо, безогледно, предимно съобразно елементарни лични и алчни бизнес интереси. Вижте какво става с тропическите гори. Вижте какво става с гората в България. Поинтересувайте се! Поинтересувайте се какво се случва с рибните ресурси в моретата и океаните!

Даже ще изнеса темата към човешките взаимоотношения, вижте как се държим безогледно често един с друг. На принципа на рефлексията, а ние живеем в рефлективен свят, каквото мислиш, чувстваш и правиш такова причиняваш и то се връща към теб. В психичността на живата природа, а нищо чудно и на неживата природа около нас, се съдържа и проявява рефлективността на света, в който живеем. Ние хората сме важна част от тези рефлективни вериги. Нуждата да имаме осъзнатост за тях и за това как те работят произхожда за мен от факта, че ние можем да формираме активна позиция. Ние можем да не сме само просто рефлективни същества, ние можем да развием по-високо ниво на съзнание.

Просто рефлективните същества формират проста реакция. Когато ги доближиш, те нападат или бягат. По-високото ниво рефлексия е да формираш друг тип адаптивно реакция, която да трансформира рефлективната верига. Това и Христос е имал предвид като на стария юдейски закон:“око за око, зъб за зъб“ противопоставя реакцията, когато те ударят по едната буза, обърни да ударят и другата. Да, нестандартно и странно звучи, но когато ударилият те не бъде ударен, а види, че въпреки неговото поведение и отношение ти си миролюбив, тогава чак и той може да подходи миролюбиво, тоест да промени собственото отношение и поведение. Това ние хората по принцип можем, но го могат много малко хора. За съжаление общото ниво на осъзнатост (рефлексивност) е много ниско. И си струва според мен да се замслим, след като имаме способността да формираме по-висш тип пихичност на база избор, не сме ли отговорни към всички по-ниско психични. И не си ли струва да го направим не само заради тях, нито само заради нас, а заради всички, заради всичкия жив(психичен) Живот на планетата!

Може да харесате още...

2 Отговори

  1. Вероника Цолова каза:

    Впечатлена съм докторе!
    Много ми хареса текста на статията „Животът е психичен“. Ако само за миг се отнасяхмеедин към друг така, както към цветята или животните…Поне ежедневието ни ще е спокойно и с положителни емоции.
    Респект към теб докторе 🍀

    • Д-р Владимир Пожарашки каза:

      Благодаря, мисля, че не случайно повечето хора се грижим за растения, животни. Това ни свързва с животта такъв какъвто е и ни учи да сме добри. Да, учим се на това, балансираме с него цялото напрежение и негатив, който иначе успешно създаваме.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.