Тревожност? Ако сте тревожен прочетете тук

Какво е тревожност? Отдавна мисля по този въпрос, много материали изчетох, работих и ми се иска да споделя разбраното, за да мога поне малко да помогна на страдащите от тревожност да разберат какво и защо им се случва. Но ще го направя по един различен начин. Това ще е опит не толкова да разберат болестта, колкото да помогна да разберат себе си чрез болестта. Е, ще предложа моят поглед върху проблема, а тези, които го приемат, ще го приемат.

Считам, че да разбират е важно за страдащите от тези състояния, защото ако не осъзнават това, ако приемат това състояние единствено като болест, за тях тревожността ще остане болест, ужас, блистер с лекарства в джоба и като цяло, бих го определил като прието ежедневие на очакван или преживяван страх и ужас. Ако погледнат обаче с друга нагласа, описаната в книгите болест ще им каже нещо друго и доста различно, а то е да се обърнат към себе си и да се опознаят или поне да опитат. Защо?

Ами за да се запознаят с този вътрешен Аз в себе си, който всъщност са, когото забелязах, че не познават, не приемат и поради това бягат от него. Гласа на този вътрешен Аз, всъщност е много силен и императивен, защото това е гласа на „живото” в нас, на тялото. И така, тревожността за мен е гласа на тялото, мощен, нетърпящ възражения и заблуди продиктувани от ума. Каквото и да прочетете надолу не забравяйте тези няколко реда.

И така, тревожността е състояние, което засяга цялата ни същност. Защо? Защото както разбрахте най-вероятно от статията ми „От къде и защо идва тревожността?” тя е част от нашата защитна система, или по-точно нейната алармена компонента. Така тя не е просто страх. Има сериозна разлика между нея и страха. 

И разликата е, че страха винаги има обект, външен /голямо куче на съседния тротоар или страх да се срещна с онзи лош човек, който ме наби миналото лято – например/ или вътрешен/страх да не би да съм болен от рак, да не би да направя инфаркт/. А тревожността няма обект, тя се изразява по-скоро като напрежение, от което „набират скорост и изплуват” страхове различни. 

И така, тревожността е аларма с неясен обект. Като такава, тя задейства системите за реакция на целия организъм. „Спасявай се!” крещи тя. Резултатите са два, или оставаме блокирани – мисъл и действие /спомнете си заека как замръзва, когато види хищник/ или бягаме панически. Къде? 

В нашата цивилизация отиваме на доктор и му казваме „Ще умра!”. Характерно за тревожността е, че от нея не се умира, но човек се мъчи. И то много. Който не е преживял паническа атака не може да разбере ужаса. Това е реакцията на бягство на организма, на целия организъм, и тяло и психика, реакция на паника, усещане за смъртна заплаха, на ужас. Тя те залива и не си ти. Това са много „смърти” на живо, без реален краен резултат. Е, има един сериозен резултат. 

Започваш да се питаш. „Това ли съм аз? „Какво се случи и защо на мен?” И това според мен може да е за добро. Тези въпроси може да са резултат на ужаса в нас, но може и да са добро начало за нас. Начало на промяна, която може да ни донесе коренно различно качество на живот. Но това е въпрос на личен избор. Какво всъщност се случва в криза?

Казах, че тревожността блокира мисъл и действие. Така е. Реагира целия организъм. Как? Ами действа на три нива:

1. На физиологично ниво – наблюдава се повишена реактивност на всички вътрешни органи и системи – учестяване на дишането може и до задух /недостиг на въздух/, сърцебиене /ускорен пулс/ може и до аритмия/прескачане на сърцето/, може да се установи повишаване на кръвното налягане, появява се изпотяване, зачервяване, световъртеж, нестабилност, изтръпване, треперене, гадене до повръщане, горещи вълни, втрисане. Това е алармата на тревожността, задействана на физическо/телесно/ ниво.

2. На поведенческо ниво – паника, неадекватно поведение, залитане, прикриване на симптоматиката, изолиране или търсене с кого да споделим проблема, посещение на много лекарски кабинети, като в резултат засегнатия се сдобива с много изследвания, от които обективно няма налична патологична находка, освен някои от чисто физиологичните прояви изброени горе. Тук води паниката. Нормално е да искаш да избягаш от застрашаващата ситуация, но паниката, чисто поведенчески ни разконцентрира и ни пречи за видим истинския проблем.

3. На психологическо ниво – страх, че полудяваш, страх че умираш, чувство на откъснатост или отделеност от себе си. Тук има един специфичен страх, който се появява, като порочен кръг и „узаконява” пред нас самите оплаванията, страховети и обектите им. Това е страха от самия страх. Страхът, че „ще получа инфаркт, инсулт и ще умра”. Страхът, че съм болен от рак и ще умра. Страхът че ще получа паническа атака отново. И тя започва да идва вече само когато тревожния си помисли, че може да получи инфаркт и да умре или да се разболее от рак и да умре или нещо друго. Така „очите“ на тревожността ни, раждат още страхове, които вече имат конкретни обекти. Така „узаконяваме” пред самите нас собствената си тревожност, защото вече имаме обекти, макар и ирационални, илюзорни. Тук проблемът е, че фиксирани в страховете изключваме възможността да търсим истинските си проблеми дълбоко в нас, да се обърнем към себе си и така започваме „война” със страховете си. А те са просто ирационални „сапунени мехури”, плод на нашето невежество за самите нас. Проблемите са в обратната посока, навътре в нас и в собствения ни живот, в неговото качество. 

Тук може би е добре да спрете и да се замислите, ако сте с тези оплаквания. Имате някои или почти всички от горните оплаквания, но от обективните изследвания в лекарските кабинети няма нищо, което да даде основание на лекаря да ви каже, че имате сериозно заболяване, изискващо сериозно лечение. Освен това, вие сте убедени, че ще умирате или полудявате, а лекарят ви изписва антидепресант, транквилант, въобще някакво успокоително. 

Тук е момента да спрете и да се замислите, че всъщност не сте тежко болни, а сте тревожни и, че може би е време да промените нещо в начина си на живот, начина си на възприемане на живота, начина си на мислене, на изразяване на емоции и чувства, средата си. Да се замислите кои са онези неща, които ви носят дискомфорт в живота и кои ви носят комфорт. И тук има нещо важно!

Правя това отклонение, защото момента, ”аз ще умирам, а те ми казват, че ми няма нищо” е възлов. Ако се изпусне, след това „въртележката на тревожността” продължава и се затвърждава като модел на порочен кръг и тогава започвате да я възприемате като нормалено поведение. Не самата реакция, а страха от самия страх. Ние в българския език имаме хубава дума за трайно повтарящите се поведения, а тя е „навик”. А с навиците си не е лесно да се справиш, колкото и да съзнаваш, че ти пречат, а най-често не се съзнават, не се дефинират като проблем.

Който и от долуописаните видове тревожност да имате, не забравяйте, че това е само изявата на тревожността като реакция, която при различните хора е различна, но в основата и стои вътрешното неосъзнато, дълбоко неприемане на себе си и на неща в живота ни, с които този Аз, който вътрешно не одобряваме, не може да се справи. Дали ще се страхувате”външно” от паяци, открити пространства, тълпи или групи хора или от полудяване, всъщност това е само илюзията във вашата глава, която напомпва страха. Нея вижда съзнанието ви и затова за вас това е обекта „Х”, който влошава живота ви. 

Това е причината в живота ви да не можете да се справите с това състояние. Не виждането на нещата навътре в нас, а вместо това фиксирането ни във външни за нас обекти на страх. Това всъщност е „шегата на подсъзнанието” или по-скоро предизвикателството на нашето подсъзнание към нас самите, към нашето съзнание да се обърнем навътре, да се разберем кои сме, от какво имаме нужда, за къде и как сме тръгнали. Едва когато ние се опознаем, можем да се разберем и обикнем, а когато се приемаме и обичаме такива, каквито сме, няма основание за тревожност.

Като клинична проява, видовете тревожност са много, като често се наблюдават комбинации от различните видове, а също така, често наблюдаваме състояния на тревожност, усложнени с други разстройства на психиката. И така, наблюдават се в практиката следните видове тревожност:

1.Генерализирана тревожност Тревожността при тези хора е постоянна, неопределена, безпричинна. Изразява се като постоянна напрегнатост. Тук не се наблюдава тежката разгърната картина на паническото разстройство. Няма я тежката вегетативна реакция характерна за паническата криза, няма го страха от полудяване или от фатален край. Засегнатите се оплакват от непрекъсната напрегнатост, раздразнителност, треперене, стягане на мускулите, тежест в епигастриума /най-горната част на корема, под гръдната кост/. В съзнанието освен фоновото напрежение изплуват тревожни мисли и опасения за провал, за нещастия свързани с тях и близките им, страх от неуспех, даже идеи за тревожни предчувствия. Състоянието е продължително във времето, постоянно и не е задължително да е много силно. Предшества се от продължителни психотравми, които го отключват. Започва в по-ранна възраст и е най-често при жени. Води до житейски дискомфорт и понякога до продължителни нарушения на социалното функциониране. 

2.Паническо разстройство:
Засяга 2,5 до 3% от населението. Този процент му дава сериозна социална значимост. По-често засегнати са жени. Започва най-често около 20 годишна възраст. Етиологично, значими са факторите наследственост, средата, в която живее и е живял индивида, особено семейната среда, възпитанието, преживяни соматични и психични стресове. 

Голямо значение се отделя на личността, която оформена от горните фактори стои зад проблемите, тъй като се счита, че определени типове личности са склонни към развиване на тревожна симптоматика. Това най-често хора, които са претърпели загуба на значима междуличностова връзка в детството, липса на подкрепа, подтискащи и ограничаващи родители или липсващи родители.

 Всичко това по някакъв начин е оформило недоверчива, неуверена личност, със слаба самооценка, лутаща се между правила и норми, търсеща подкрепа едва ли не почти всяко свое действие. Много често това са хора борбени и външно стабилни, налагащи се, но вътрешно не е така. Често това са хора затрупани с работа и ангажименти или хора без ангажименти, но и в двата случая или не можещи да чуят гласа на собствените си нужди или не посмяващи да ги реализират. Така невротичните характерови особености, стават основа на една тревожна личност. Тук описаните личностови черти са дълбоката причина за всички тревожни разстойства, не само за паническото разстройство.

Клиничната картина на това разстройство е много бурна. Състои се в повтарящи се случаи на паника, която представлява особено силна тревожност да степен на ужас, които започват без ясно изразена провокираща ситуация, имат различна сила и са придружени с подчертаната вегетативна телесна симптоматика, без да може да се открие с медицинско изследване никаква органна или тъканна обективна причина. А това са пристъпно сърцебиене – тахикардия, което може при по-тежките форми да бъде и тахиаритмия – прескачане на сърцето, болки в гърдите, задушаване, световъртеж, гадене, изпотяване, тремор и дереализационни и деперсонализационни изживявания.

Тези усещания предизвикват усещане на силен страх от смърт или полудяване, който оформя порочен кръг, тоест телесните оплаквания възникнали без видима причина, стартират конкретни страхове, които вече стават фокус за мислите на засегнатия и така той мислейки, че ще умре или полудее, още повече потенцира симптомите на паническа атака. Има още една важна особеност, засегнатия започва да свързва паническата атака с определени ситуации и започва да ги отбягва, за да се спаси от ужасяващите то телесни усещания на паническата атака. 

Така той започва да отбягва превозни средства, места с много хора, открити пространства. Така някои места и ситуации започват вторично да добиват очертания на застрашаващи/улицата, трамвая, големия магазин, подземния паркинг/. В най-тежките случаи, засегнатия започва да се страхува да излиза от дома си или обратно да стои сам там. 

Това е механизмът, с който към паническото разстройство се добавя агорафобия /по-надолу може да прочетете какво е агорафобия/. Така той добива още един изместващ фокус, като погрешно обяснение за причина за случващото се, който утвърждава симптоматиката. Всъщност, същинските причини за тревожността са дълбоки и невидими за засегнатия. Обикновено те са свързани с неговата самооценка, самочувствие, потребности и нагласи.

Пристъпите на паника траят по няколко минути, нямат закономерност, и са няколко на месец. Между пристъпите засегнатия може да е със сравнително бедна симптоматика, но може и с тревога да очакват следващ пристъп, старателно отбягвайки определени обекти, ако има насложена агорафобия.

Терапията е комбинирана, медикаменти/изписва се от лекар/ и психотерапия/провежда се от квалифициран психотерапевт/. Имам лични наблюдения от добрия ефект и на иглотерапията като метод за повлияване на острата тревожност. Медикаментите и иглотерапията дават бързо добри резултати при по-леките форми, но съществуват сериозни рискове от поява отново на оплакванията. В някои случаи засегнатите пият медикаменти с години. Психотерапията работи по-бавно, но тя работи с причините, които накратко поясних като личностови причини, а резултата от нея е траен.

3.Фобиите:
Фобиите отразяват нашите страхове и по някакъв начин са свързани с нашето самочувствие и с липсата дълбокото ни убеждение, че ще се справим със ситуациите. Още по-надолу в Аза фобиите са свързани с дълбокия инстинкт, който пази живота и ние наричаме страх от смъртта. Това е първичния страх. Така може да добиете представа колко дълбоки са причините за появата на фобиите, а всъщност и на всяка тревожност. 

И така, фобиите са тревожни състояния, свързани с конкретен страх и поради това се провокират само от определени ситуации. Това е причината тези ситуации да се отбягват, а случаите, в които на засегнатия му се налага да се доближи до тях, тревожността му рязко се покачва. Даже самата мисъл за тези ситуации покачва тревожността. Може да се проявява със симптоми на тревожност от слабо неспокойство до ужас. 

Често фобиите се съчетават с депресивни състояния. Възможно е фобията да се развие в хода на едно депресивно разстройство или на паничиско разстройство. Продължителното наличие на фобия в живота на човека, може да отключи депресивни епизоди. 

Видове фобии:
Агорафобия : Старото разбиране включваше страх от открити пространства. „Агора” е площад на гръцки. Съвременното схващане включва по-скоро група фобийни страхове, които може да са различни при различните хора, като страх от открити пространства, от тълпи от хора, от големи магазини/молове/, публични места и др. Какво се случва в дълбочина? 

Свързва ги страха, че ако на засегнатия му стане лошо и припадне там, няма да има кой да му помогне и може да умре. Липсата на сигурен изход от ситуацията е ключ към това тревожно разстройство. Тези хора имат нужда от сигрност. Затова тези хора предварително проверяват дали на това място има лекари и медицински служби, ако им се налага отиване, но по принцип щателно отбягват тези места. 

Често се чуват думите: „предпочитам да си стоя в къщи, тъй като там се чувствам сигурен”. И е възможно тези хора да се изолират, не смеейки да напускат дома си. Може да се наблюдават депресивни епизоди, натрапливости, паническа тревожност, като съпътстващи находката на фобията и усложняващи и утежняващи състоянието на засегнатия. 

Социална фобия: Тук отново има отбягване на групи хора, но обикновено това са малки групи хора, които отново водят до известно асоциално поведение. Тук ключът към разбиране на страха е дискомфорта получаван от очакването на критично отношение на тази група хора към тях и евентуално отхвърлящо поведение. Тук определено появата е свързана с определени малоценностни усещания, тоест със самочувствието. 

Може находката да е дискретна и незабалежема, като страх от поява на определени обществени места, изяви пред публика или контакти с противоположния пол и тогава се открива известно „странно” отбягващо поведение, неясно за неразбиращия и подтискащо за засегнатия. Може да протече клинично от изчервяване, изпотяване, треперене на ръцете, гадене и позиви за уриниране, напрежение, отбягващо поведение,пвъзможно е оплакванията да се влошат от пристъпи на паника/панически атаки/, до състояния на почти пълна социална изолация. 

В случай, че тези хора отбягват широк кръг социални прояви като например, говорене пред малка или голяма група, започване на разговор, говорене пред известни и авторитетни хора, ходене на срещи, партита, тогава говорим за генерализирана социална фобия. Обичайни фобии освен гореизброените може да са страх от изчервяване на публично място, страх от задавяне и разсипване на храна, страх, че ще те наблюдават докато работиш, страх от писане или подписване на документи в присътвие на хора, страх от групи хора, страх от явяване на изпити и други.

Специфични фобии /конкретни/: Това са фобии свързани със специфични ситуации, като съответно с това носят съответни имена. Обикновено се проявяват в детството и юношеството, свързани са с конкретен страх и ако не им се обърне своевременно внимание или не отзвучат сами, може индивида да ги пренесе в своята зрялост съпроводени с други тревожни симптоми, като например панически атаки или депресивни епизоди. Обикновено тежестта на проява зависи от това дали лицето успява да избегне фобийната ситуация или не. Ще спомена само най-известните специфични фобии, като:

  • Фобии от животни –змии, пчели, паяци/арахнофобия/, кучета, гризачи, др. Обикновено започват от детството като детски страхове.
  • Акрофобия – страх от височина – от високи етажи, от летене със самолет, или да не би да се озоват на ръба на високо място, на хълм, на висок мост. В такива случаи, може да се появят световъртеж и панически мисли за бягство у тези хора или обратно, подтик да скочат с усещане, че някаква външна сила ги кара да скочат, което може да ги доведе до ужас.
  • Клаустрофобия – страх от затворено тясно пространство.
  • Фобия от асансьори – страх, че ще заседнат или, че въжетата ще се скъсат и асансьора ще падне и ще ги затрупа.
  • Фобия от летене със самолет – тук причините може да са много, страх от падане, от спиране на двигател, от разхерметизиране, от терористичен акт и др.
  • Фобия от лекари, зъболекари – започват като страх от болката при медицински процедури и после може да обхванат всякаква дейност извършвана от тези лица.
  • Фобии от гръмотевици и светкавици – започват в детството.
  • Фобии от кръв – тук физически здрави хора могат да припаднат само при вида на кръв, собствена или нечия.

4. Обсесивно-компулсивно разстройство:
Това е най-трудното за лечение тревожно състояние, като тук личностовото предразположение е водещо и специфично. В основата му е така наречената ананкастна личност. Тук ще се спра бегло на това разстройство, тъй като поради ред причини съм подготвил отделен материал за него. 

Обсесивно-компулсивната болест е мисловно–поведенчески модел, който възниква най-често при ригидния /натрапливия/ характер на база тревожност, като ирационален вентил. Възникнал веднъж човека се „заклещва” в него, поради оформянето на порочния му кръг и не може да излезе от него сам, без специализирана помощ. 

Определя се като: Повтарящи се мисли/натрапливи мисли, обсесии/ и действия /ритуали, компулсии/в честота над 1-2 пъти, превърнати от пациента в безсмислен ритуал. Нормалният човек повтаря действие или проверява ефекта от него 1-2 пъти. Натрапливо болния го прави десетки и стотици пъти. Това са натрапливи мисли и или поведение, мъчителни за пациента поне 2 седмици, като: болния ги разпознава като свои, опитал се е да им се противопостави, най-малко на една мисъл или действие, не се възприемат като приятни и се повтарят по неприятен за болния начин.

Натрапливи/обсесивни/ мисли, особености: Тук се отнасят натрапливи страхове и представи, както и импулси. Характерна е несигурността на болния относно последствията от негови собствени действия. Може да има страх, че ще причини нещастие някому. Може да виждат картини на бедствия при което виждат себе си за виновни. Може да има страх от това, че импулсивно ще направи нещо неприлично или неправилно или грешно. 

Ритуали/компулсии/, особености: Това е натрапливо повтарящо се действие с цел да погаси напрежението породено от натрапливата мисъл. Оформя се комплекс – тази мисъл няма да ме тревожи, ако направя този ритуал. И той помага, но моментно и частично, до следващия поток от натрапливи мисли. Не може да се завършат реални действия, поради отклоняване в ирационални ритуални действия. Възможни са сложни динамично еволюирали ритуали продължили часове, завършващи с пълно изтощение и отчаяние.

Видове натрапливо поведение/ритуали/

  •  За чистота. Най-често срещаната натрапливост. Ирационалния фокус е „мръсното”. Може да се прояви като натрапливост за чистене на дома, колата. Наблюдавал съм случай, когато мръсното може да „лети във въздуха” и да се полепва по кожата до физическо усещане, без да е имало физически контакт. Къпането може да е с маниакално с часове. Ритуалът често е строг и не може да се пропусне или промени до протриване на кожата.
  • За контрол на нещо – електрически уреди, пари, заключване. Връщат се да проверят дали са изключили ключа на лампата, електроуредите, дали са затворили прозорците. Маниакално желание да проверят отново и отново дали са направили добре нащата. Не могат да се доверят на себе си, че са го направили и така отново и отново много пъти едно и също действие. Пациент казва: „Аз затворих прозореца, но не съм сигурен и проверявам 5-6 пъти поне”.
  • За броене – изпълняване изискването на числа, към които има фиксация, започва броене, калкулиране или изпълняване на действие точен брой пъти по определен начин. Възможни са сложни динамично еволюирали ритуали продължили часове, завършил с пълно изтощение и отчаяние. В случая, който наблюдавах ритуала беше започнал с броене и продължил с подреждане, пипане на предмети по точна схема, като отчаянието бе настъпило поради страха от „неправилното” изпълнение на ритуалите, а пълното изтощение беше дошло след шестия час.
  • За събиране – трупат се книги, вещи и други, които смятат за полезни за тях, осигуряващи им сигурност с броя си. * имам наблюдение на жена,която ходи с над 15 химикалки в чантата си.
  • Необходимост от признаване на грешки – човека очаква непрекъснато уверние, че не е сгрешил.
  • Натрапливости за ред – графици, подписи, поствяне на предмети по точен начин на определено място и напрежение, ако това бъде променено от друг. Преподреждането на вещи или колекция
  • Натрапливост за пипане на хора или предмети. Често срещана находка.
  • Възможни са комбинирани ритуали –в случая, който наблюдавах ритуала беше започнал с броене и продължил с подреждане, пипане на предмети по точна схема, като отчаянието бе настъпило поради страха от „неправилното” изпълнение на ритуалите, а пълното изтощение беше дошло след шестия час.

Резултати за засегнатия : Той унищожава времето си с безплодни повтарящи се действия на проверка с цел сигурност, като в резултат на ирационалността и безплодността им усещането за сигурност е само резултат на временно успокоение и на практика е крехко и лесно нарушимо. Поради прикриване на ритуалния комплекс от хората следва изолация, безработица и още по-голяма несигурност. Възможни са тежка депресия и суициди/опити за самоубийство/. Макар и рядко, поради ирационалността на комплекса, изолацията и дереализацията има опасност от преминаване в психоза. Считам психотерапевтичната работа с тези случаи за задължителна, с оглед на тежките житейски, личностови и социални проблеми, които представлява, а също и с оглед на тежката перспектива.

5.Смесени тревожности :
Тревожно-депресивно разстройство е най-често срещаното комбинирано тревожно разстройство. Включва проявата на синдромите на тревожност и депресия заедно, но те не са толкова тежки и никой от тях не е води по изявата си. Може да са сравнително леки състояния, които са доста чести в практиката на първичната медицинска практика или най-често не стигат до нея, а може да се изявят с тежка симптоматика, зад която е възможно да стоят личностови разстройства или други сериозни тежки характерови проблеми, затрудняващи изключително много способността на тези индивиди да се справят адекватно с живота си. И нещо много важно!

Желателно е да се обръща сериозно внимание на тези състояния, в които има симптоми на депресия. Депресията винаги е „глас“, който казва: „Не виждам изход. Имам нужда от помощ. Сам не успявам да се справя“.

Посттравматично стресово разстройство:
Това е разстройство причинено от силни стресогенни фактори, свързани с прекомерна заплаха, като природни катаклизми, сражения, очевидство на насилствена смърт или жестокост, жертви на изнасилване, тероризъм и много други. Същественото в проявата му е многократно последващи изживявания на травмата чрез „оживяване“ на преживените сцени. Сънища или кошмари. 

Водещи усещания са за скованост, вцепененост, емоционална отчужденост от другите хора и случващото се наоколо, невъзможност за изпитване на удоволствие и избягване на ситуации и елементи в тях, наподобяващи преживяната травма. Понякога се наблюдават прояви на силен страх, агресия или паника. 

Често се наблюдават симптоми на вегетативна превъзбуда, безсъние. Може да се насложат и депресивни или тревожни състояния и/ или мисли за самоубийство. Трябва да се внимава много с психоактивните вещества при това състояние, поради опасност от усложняване. Прогнозата е добра ако се лекува адекватно.

Други смесени тревожности са състояния отговарящи на описанието за генерализирана тревожност, но имат проявени черти и на други невротични или свързани със стрес разстройства. Обикновено в практиката се срещат именно такива разстройства, и по-рядко чисти състояния.

Може да харесате още...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.