Какво и как работя. Какво е телесна психотерапия

от Д-р Владимир Пожарашки · Публикувана 10/08/2022 · Обновявана 30/10/2022

Относно професионалната ми практика, работя телесна аналитична психотерапия. Ползвам Неорайхиански психоанализ, Биоенергиен анализ, Функционален анализ.

Какво означава телесна и какво аналитична психотерапия?

Аналитичната психотерапия е дълбинен тип психотерапия, работеща с причините за проблемите, правейки „прочит” на подсъзнателните записи, процеси, конфликти и напрежения. Първоизточник на психоаналитичната теория и практика е Зигмунд Фройд, а неговият клиничен асистент Вилхелм Райх развива телесното психоаналитично и терапевтично направление. Анализът на подсъзнаваното е важен поради факта, че над 90% от психичната ни дейност е несъзнавана, а едва под 10% е осъзната. Така ние живеем не знаейки какво се случва в нас, защо се случва и защо при определени ситуации реагираме точно така или иначе и защо не можем за променим поведенческите си модели, което е най-честата причина за повтарящи се, пречещи ни житейски ситуации, в които се забъркваме незнайно как. Е, анализът ни помага точно за това, да осъзнаем причините за забъркването ни в тези повтарящи се ситуации, които най-често ни тровят в живота. Помага ни да осъзнаем причините за симптомите си, за напреженията си, за стреса и стресовите си ситуации, в които стоим „нагазили до шия”. А ако не ги осъзнаем, не можем да ги отстраним от живота си. „Носим ги на гръб“ без да виждаме какво бреме носим, виждаме че сме се превили под товара им, но сме свикнали да обвиняваме живота. Всички така правят за по-лесно и ние също сме се научили. С една малка подробност, живота си самите ние го правим.

А сега относно телесната психотерапия. Тя възниква както споменах в резултат работата на един от големите ученици на Фройд – Вилхелм Райх и неговите последователи, Александър Лоуен, Джон Пиеракос, Стенли Келеман, Герда Бойсен, Валдо Бернаскони и много други. Това по същество е психоаналитична терапия. В психоаналитичната си работа Райх се посвещава на изучаването на проявата в тялото на подсъзнателните психични процеси причиняващи неврозите. Открива, че с психиката може да се работи не само когнитивно, тоест мисловно, с разговор, а може да се работи и през тялото, тъй като те са тясно свързани и то невероятно ефикасно. Открива, че тялото помни преживяното. В тялото е емоцията, в него са чувствата и така пътят към скритата част на психиката ни – подсъзнанието е многократно по-бърз и директен през работа с тялото.

Телесната психотерапия работи много категорично, ефикасно и недвусмислено. Осъзнаването идва бързо и ясно, а разбраният проблем е половин проблем. Следва корекция и излекуване. Ефектът от нея понякога е катарзисен/изчистващ/, което „измива” проблема, напрежението, болката, но в норма е постепен еволюционен процес на самоосъзнаване през усещанията на тялото и непосредствено следващи промени в посока лечение и позитивна промяна на моделите.

Освен с осъзнатостта се работи с корекция на „загубените” в резултат на възпитанието ни в семейството и обществото базисни поведения, с които се раждаме на този свят, всички без изключение. Те са нашето средство за живот, с което природата ни дарява. Процесът на цивилизоване на малкото дете, който наричаме възпитание ни научава на полезните социални правила за живот. Едновременно с това, този процес ни лишава от някои от природните ни умения – първичните поведения. При всеки човек дефицита е различен и в различна степен, но това оформя характера ни, а с това неврозата ни. Неврозата е негативната страна на характера ни. Тя е част от нас и ние не я съзнаваме, така се е сраснала с нас. В хода на работата с аналитичната телесна психотерапия тези дефицити се компенсират и тогава човек започва да може да прави нещата, които до момента са му липсвали, започва да живее с пълния си обем възможности. Тогава той „хваща“ спокойно и уверено „кормилото” на собствения си живот и повече не позволява на болката, вината, обидата, страха да му бъдат постоянни спътници. Когато можем това, което Създателя ни е дал като житейски инструментариум, ние живеем спокойно, справяме се с лекота с трудностите в живота си и най-важно освободени сме от тежестта на невротичните си нагласи.

Защо работя с този метод?

Ние в съвременната човешка цивилизация казваме: „Аз и моето тяло“. Сякаш тялото не е част от Аза. Сякаш е само превозното средство, за което се срещаме като се разболеем. Нека уточня нещо: за мен, онова, което харата наричат душа е „умът“ на тялото, това е нашето сетивно-чувствено съзнание или още наречено т Зигмунд Фройд подсъзнание. Болките както сте чували са душевни, разбирайте емоционални, а тялото е прекия мателиален носител и съдържател на тази проблематика. Чрез тялото имаме директен достъп до тази дълбинна, скрита проблематика.

Този метод работи с причините. От една страна той дава на мен и пациента ми дълбочината на разбирането на проблемите, а както казах, осъзнатия проблем е половин проблем. Стига се до причините за състоянията, което дава възможност „плевела да се изскубне с корена”. Махне ли се „корена” проблемът се маха дефинитивно. Оздравителният процес в резултат може да е моментален, а може да премине през плавен процес на „пренаместване на пластовете“ на психиката.

От друга страна ми харесва, че метода дава възможност за безкомпромисно „изчистване” на задържаните с години болки, вина, огорчение, страх, тъга, мъка, гняв и други негативни чувства, отношения и нагласи. Тези негативи могат да „живеят” в телата ни за съжаление в продължение на много години, десетилетия дори. Те съществуват там формиращи така наречените от Райх „мускулни брони”. Много пациенти в хода на работата ни споделят за болки в различни части на тялото, с които не могат да се преборят. Най-често в тези зони се отключват и телесни заболявания. Те много точно показват психичните проблеми идващи от нашето второ Аз – характера. След такава терапия човек се чувства позитивен, лек, подвижен, спокоен, без напрежения.

С този метод се чисти и душата и тялото, стига се до дълбока реконструкция на човешкото същество. А реконструкцията човека си я прави сам, според осъзнатото за себе си и наличните си нужди.

„Как да ти разкажа Моцарт?”

Често споменавам тези слова, които чух от възрастна жена, от която пазарувахме със съпругата ми. Ставаше въпрос да докоснем материята, която бяхме харесали на витрина. Вярно е, докато не се докоснеш до нещо, не можеш да го оцениш. Винаги ще го сравняваш с представите си за минали срещи с подобни неща или ще боравиш с чужди представи, или със собствените си мисловни конструкции. И установявам все повече, че си служим твърде много с главите си, пълни с представи от минали случки или чути или преразказани, а все по-малко ползваме усещанията от сетивата си, които Природата, Бог, Вселената/всеки има своя дума/ предвидливо са ни дарили. Най-вече очите ползваме. Ами слуха, обонянието, и всички други рецептори, които имаме. „Сакън да не ме излъжат”. Като разказах по-горе какво работя имах предвид до голяма степен това, да си позволим да усетим себе си, нуждите си, емоциите си, чувствата си, живота си. Това всъщност е „музиката“ на тази терапия и нейната дълбочина. И тя не разказва, може само да се усети лично ако се стигне до тези пива на телесна психотерапевтична работа или не.

Правила, които спазвам в работата си:

Работата ми е общуване. Психотерапията е общуване. Между мен и човека срещу мен няма здравна каса, изследвания, скалпел, бланки. Има само няколко важни стълба, които са основа за здраво и конструктивно терапевтично общуване. Без това здраво общуване няма терапевтичен процес.

1. Откритост – това качество във взаимоотношенията ни позволява да общуваме свободно, директно и без лъжа, лицемерие. Лъжата замърсява общуването. Откритостта е най-чистия канал за общуване. Когато мисля или чувствам нещо го изразявам свободно, като очаквам същото. За съжаление навън в живота, в обществото общуваме с „маски”. Долу маските! Ще спомена тук гещалт-молитвата: „Аз вървя по пътя си, ти вървиш по своя. Не съм на този свят, за да оправдая очакванията ти, и ти не си на този свят, за да оправдаеш моите. Ти си си ти, аз съм си аз. Ако случайно се срещнем, това е прекрасно. Ако ли не – нищо не може да се направи.“ Искам само да споделя мнението си, че откритостта увеличава шанса за среща.

2. Честност – каквото мисля, това казвам. Честността е зачитането на другия, на неговата територия и достойния начин за отстояването на моята територия.

3. Отговорност – това е дълга тема, но аз за случая ще я съкратя. Детето не става възрастен човек на 20 години, а тогава, когато осъзнае отговорността си към себе си и към другия. Едва тогава този възрастен индивид може да се грижи с любов и да дава, първо на себе си, после на другите. Да сме станем отговорни означава да пораснем.

4. Дискретност – Ти си индивид и аз съм индивид. Всеки от нас има лична зона позната само на него. Много интимна душевна зона, за която знае само той. Работата ми е да бъда допуснат там и да помогна човекът срещу мен да получи възможност да я реконструира, защото сам е невъзможно да го направи. Правя го, но после „тихичко затварям вратата на излизане” и не се връщам повече. Очаквам същото, ако съм споделил нещо лично в процеса общуване.

5. Доброволност – Медикаментите не са задължителни, макар че понякога се налага да се приемат, но това се вижда от лекувания. Няма забрани, няма задължения. Има две важни условия в началото, а те са простички: „Искам да ми помогнеш!” и „Искам да ти помогна!”. Цялата ми работа е в пожелателен стил. Не обичам думата „трябва”. Считам, че е нанесла огромни поражения на хората, включително и на мен. Не трябва да съм здрав. Аз искам да съм здрав. Здравето не търпи насилие. То идва със свободата ни и си отива, когато позволим да ни поставят в клетка или си поставим сами клетки на мисълта, емоциите, чувствата.

6. Пикам „Как си?“

Винаги питам „Как си?” Ще запитате защо. Ами това е критерият ми за състоянието на този, с когото работя, критерий за посоката, в която се движим. Смятам, че зад „зле съм” има причина и започваме да я търсим „тук и сега”. Зная, че зад маската „Добре съм”, казвана без да се замислим стоят скрити доста негативни чувства и преживявания. Ако си радостен е чудесно, кажи го, покажи го. Ако си въодушевен е прекрасно. Ако ти е леко и спокойно е прекрасен белег за равновесие. За мен е важно не просто да не сме болни, а как живеем, как се чувстваме, доволни ли сме от живота, който сме си създали и ако не, тогава да работим в посока всеки да го реконструира така както му допада. За това работим заедно. За качествен живот. А когато живеем всеки своя живот, такъв какъвто го устройва и харесва, тогава няма място за болести, те се стопяват. Щастието е най-голямата защита от болести. Ако всеки от нас харесва живота си, тогава всички заедно ще живеем много по-добре.

Какво е важно да се знае?

Необходимо е идвайки за консултация всеки да дефинира проблема си, с който иска да се работи. Заявяването на проблема е най-важната начална стъпка. Тя става жалон за цялостната съвместна работа по-нататък.

Не е необходимо нуждаещият се от помощ да има поставена диагноза. Ако има поставена диагноза обаче е задължително да я спомене открито на интервюто. За мен диагнозата е работна постановка, която улеснява евентуална медикаментозна терапия и поведение, ориентир. Най-важно обаче е състоянието на човека. Желателно е да се носят стари изследвания, епикризи, назначения, за да може още на първо интервю да се очертае правилно терена за работа. Казвам това, поради честото наличие на психични проблеми и соматични/телесни/ заболявания. Като лекар и като психотерапевт се интересувам от цялостното здраве на човека срещу мен и в рамките на възможностите си лекувам лично или насочвам за изследвания и адекватно лечение. Моя цел е цялостното здраве, естествено при съгласие от страна на човека. В случай, че дефинираните проблеми излизат от моя обхват от възможности, открито заявявам, че не мога да поема ангажимент за конкретния проблем и насочвам към колега, който работи с тези състояния на ниво.

Друго важно нещо е, че терапевт и пациент работят заедно. Терапевтичният процес е процес на оздравяване на психиката на пациента и неговото активно участие в процеса е 50% от работата. Всеки от нас е отговорен първо към себе си и собственото си здраве. Когато това е налично може да му бъде оказана помощ.

Важно е желанието. Определено считам, че се излекува този, който иска. Ако човек не иска да се излекува и Господ не може да му помогне това да се случи. За мен е важно човекът да заяви, че иска да се излекува. В противен случай не мога да поема ангажимент. Пиша това особено за случаите, когато пациента е доведен в кабинета от близък. Желанието е най-големия двигател в живота на човешкото същество.

Лечението е процес, който изисква време, участие, постоянство и пространство. Времето е необходимо, за да се извършат процесите на вътрешно узряване и реорганизация. Не може проблем оформял се за години, да се реши за седмици. Второ, не е все едно дали проблема е актуален от 2, 10 или 20 години. Това винаги се отразява на срока на лечение. Образно казано, всяка година е като „слой бетон” върху проблема. Това от своя страна може да подкани да помислите за цената на отлагането. Участието в процеса, като фактор е също определящо. Има хора, които искат да лежат и нищо да не правят, а да се лекуват. Да, така става, но с лекарства.

Всеки има право на своите избори. Психотерапевтичната методика, с която работя има много мощен ефект, но изисква активност и от терапевт и от пациент. Постоянството осигурява темпо на оздравителния процес и по-ранни резултати. Пространството като фактор е много важно, за да направиш нещо се изисква да имаш възможността да го правиш и да го правиш без натиск, не защото трябва, а защото искаш.

С какви състояния работя?

Основно в кабинета си извършвам диагностична оценка и лечение на следните психични и здравни проблеми:

Проблеми на личността, проблеми в общуването

Стрес. Посттравматично стресово разстройство

Депресивни състояния

Тревожни разстройства. Паническо разстройство (страхова невроза)

Генерализирано тревожно разстройство

Агорафобия

Социална фобия (социална тревожност)

Специфични фобии

Обсесивно-компулсивно разстройство (натраплива невроза)

Тревожност за здравето (Хипохондрични състояния)